Това не беше хубаво. Пусна водата и наплиска лицето си. През последната седмица, с увеличаването на напрежението, Хайя не се чувстваше добре. Бе отслабнала малко, тъй като през половината време не можеше да сложи нищо в уста, но днес за първи път бе повърнала.
Сигурно беше от стреса. Нямаше смисъл да седи и да се тревожи. Провалът обезверяваше. Хайя се влачеше из къщата и се чувстваше уморена дори и след като се бе наспала добре. Бясно изтърка зъбите си и реши да поговори с мъжа си. Трябваше да се стегне. Може би трябваше да бъде по-ангажирана. Безпомощността не й понасяше.
Когато Ахмед се върна същата вечер, след като бе спечелил пет хиляди от продажбата на красив афгански килим за къщата на плажа на известен актьор, Хайя го попита дали не може да го придружи на следващия ден.
— На срещата с Ричард Дрейсън. — Той беше директор по продажбите на „Бродерик сторс“.
Ахмед щеше да опита за пореден път да привлече вниманието на голям магазин към установяването на редовни поръчки. Това щеше да е шестата подобна среща за тази година. Нещо не вървеше, както трябва — явно бъркаха някъде. Само си губеха времето и Хайя искаше да разбере защо.
— Щом искаш — съгласи се Ахмед. И той не беше доволен. Нямаше никакъв напредък, бяха заседнали в комфорта на средната класа. — Разбира се. Защо не?
— Смятаме, че имате много хубава стока, господин Ал Амин. — Очите на търговеца бяха безизразни. — И с удоволствие ще купим два килима.
— Надявахме се да направите истинска поръчка — каза Ахмед. — Малките продажби не покриват направените разходи. Ние сме надежден доставчик и никой не може да предложи по-добра от нашата цена.
Дрейсън поклати глава.
— Килимите ви наистина са превъзходни, но не мога да поема риска.
— Какво имате предвид с това? — възрази Хайя.
— Нашите търговски партньори доставят хиляди килими годишно. Имат установени транспортни системи и постоянна доставка на продукти. Получават изключително представителство в магазините ни, или почти изключително, защото можем да разчитаме на тях. Не мога да ги обидя, като поема риск с човек, който, откровено казано, е дребна риба. Имате хубави килими, господин Ал Амин, но сте само търговец на дребно.
Очите на Ахмед потъмняха и той отвори уста да отвърне, но Хайя нежно постави ръка на рамото му.
— Много ви благодаря, господин Дрейсън — каза тя. Търговецът бе откровен. Нямаше защо да се ядосват.
Дрейсън изглеждаше доволен.
— Значи ще ни продадете два килима — бодро продължи той. — Чудесно.
— Не — внезапно отсече Ахмед и погледна Хайя. — Опасявам се, че не. Сами ще развием бизнеса и отсега нататък нашата колекция ще бъде представена ексклузивно.
Тя грейна насреща му. Точно това си мислеше и тя. Толкова се гордееше с Ахмед — подхождаха си идеално. Маш Аллах, помоли се наум Хайя, за да благодари на бога за съпруга си.
Още същия следобед се захванаха за работа. Намериха подходящо място — по ирония на съдбата — бивш склад за килими — на един прашен кръстопът. Подадоха молба за строително разрешение, намериха си архитект. Баща й познаваше строителни компании.
Хайя предложи името. „Секхмет“. Древноегипетска богиня на отмъщението и войната с глава на лъвица, красива и жестока — каквито щяха да са те за конкурентите си. Тя сама направи макет за статуята, която щеше да стои отпред. Беше внушителна, подчертаваше египетското им културно наследство и, естествено, беше огромна — като всичко в Лос Анджелис. Ахмед работеше заедно с архитекта — големи прозорци, много светлина, вградена защита от ултравиолетови лъчи.
Край на мрачните и прашни стаи.
Това бе мечтата им и двамата работеха с всички сили за осъществяването й. Галерия, в която килимите да са разпънати, изложени като картини. Всеки на своето място като бижу. За да намалят разходите, се спряха на добро осветление, изчистени стени и много малко детайли. Баба̀ се свърза с познатите си, Ахмед се обади на потенциални клиенти. През уикенда, в които откриха магазина, продадоха десет килима.
Не беше блестящо откриване, но резултатът беше съвсем приличен. Солиден.
Хайя донесе цветя и марокански ментов чай. Ахмед пусна малка обява в „Лос Анджелис таймс“. През втората седмица продадоха още дванайсет килима.
Галерията носеше печалба. Бяха на път да постигнат желаното. Работата беше много, но на Хайя й харесваше. Стояха до късно заедно с Ахмед, правеха любов в банята у дома, на задната седалка в колата на някое усамотено място, като тийнейджъри. Увеличиха пътуванията до Египет и тя свикна да работи с доставчиците, посещаваше на място тъкачните от различните племена, разговаряше с митничарите. Арабският й стана перфектен и тя бе доволна. Обичаше съпруга си, обичаше работата си и живота си. Сами творяха бъдещето си; живееха много охолно, но тя все още искаше нещо повече. А Ахмед, който в леглото бе толкова властен, извън спалнята бе неин партньор и съюзник. Хайя имаше всичко, освен приятелките си и… ако е рекъл Аллах, дете.