Споменаването на целомъдрие ми напомни за собствените ми изречени без особено замисляне думи снощи: Имам много творческо определение за „целомъдрена“.
– Не е станало нищо. – Седрик беше забележително хладнокръвен предвид ситуацията. Може би това бе резултат от годините, в които се бе справял с настроенията на баща си. – Целомъдрието ѝ е все още непокътнато.
Джаспър ме фиксира с поглед, който не ми хареса. Накара ме да се почувствам... нечиста.
– О? Трудно ми е да го повярвам. От онова, което чух, дрехите ѝ са били разпилени по пода.
Плътна руменина нахлу в бузите ми:
– Това е лъжа. Клара се опитва да влоши нещата.
– Е, поне признаваш, че като за начало нещата са зле – процеди Джаспър. – Истината няма значение. Тя ще бъде изопачена – така че да звучи възможно най-зле. Докато се наситят да разказват историята, вече ще си по-безсрамна от някоя аланзанска пачавра, просната в тревата. Всички ще узнаят, че синът ми си е направил удоволствието с едно от нашите момичета. И всички ще си помислят, че такъв е обичаят тук – че всички мъже тук пробват стоката ни.
Не ми харесваше да бъда наричана „стока“, но останалите му думи ме зашеметиха по начин, който не бях очаквала. Мълчанието на Седрик ми подсказа, че бяха засегнали и него.
Виждайки, че е успял да ни засегне, Джаспър добави:
– Знам, че ме смятате за безмилостен – че според вас стигам твърде далече, за да си докарам печалба. И може би е вярно. Едно нещо, което винаги съм правил обаче, е да поддържам почтен бизнес. Сега всичко това е поставено под въпрос.
– Тогава ще го поправя – каза Седрик. – Ще се оженя за нея.
– Седрик... – подех. Нямах проблем с идеята да се омъжа за него, но сигурно знаеше, че препятствията, които стояха на пътя ни, бяха почти непреодолими. Джаспър също го знаеше.
– Да не би да имаш заделено състояние, за което не знам? Запас от злато, скътан под леглото ти, който ще покрие цената ѝ?
Челюстта на Седрик се стегна. Никак не ми харесваше да го виждам унизен, но доводът на Джаспър бе основателен. Седрик дори още не разполагаше с нужните средства да купи дела си, не и докато сделката с картината не се осъществеше – ако се осъществеше. А въпросът с комисионната ми явно вече не беше на дневен ред.
– По договор тя все още има време – отвърна Седрик. – Ще спечеля парите за таксата. –Канех се да кажа, че имаше по-добри неща, за които да похарчи парите си – като се надявах да схване намека за Уестхейвън. После обаче той каза нещо, от което ми се зави свят: – Обичам я.
Светло чувство разцъфна в мен. Въпросът за любовта възникваше за пръв път между нас, макар че според мен никой от двама ни изобщо не се беше съмнявал, че тя е налице. Без да ме е грижа за неодобрението на Джаспър, намерих ръката на Седрик и я стиснах:
– И аз го обичам.
Джаспър завъртя очи:
– Всичко това е много трогателно, но за нещастие, живеем в истинския свят, а не в някой евтин романс за едно медно петаче.
Чарлс прочисти гърло с несигурно изражение:
– Навярно... навярно бихме могли да му заемем сумата за таксата. Той е от семейството в крайна сметка.
– Не – заяви Джаспър бързо. – Никакво специално отношение. Той наруши политиката ни и ще си понесе последствията. Ако други узнаят, че е получил услуга, това само ще влоши нещата – ще потвърди представата, че тук си позволяваме волности. Той ще се справи с тази катастрофа по същия начин, по който би се наложило на който и да е друг.
– Ние ще се справим с това – поправих го.
Почукване на вратата възпря Джаспър отново да завърти очи. Кимна на Чарлс да отвори и въздъхна.
– По-добре това да не е поредното от онези момичета, които си намират извинение да надзърнат тук. Сигурен съм, че всичките са се събрали пред вратата и се опитват да чуят нещо.
Но не беше подслушващо момиче. Вместо това, когато Чарлс отвори вратата, там стоеше мистрес Кълпепър.
– Простете – извини се тя със смутено изражение. – Но господин Дойл и майка му са тук. Не бях сигурна дали да ги отпратя, или не.