Джаспър изпъшка и за миг покри очите си с ръка.
– А това е поредното нещо, съсипано от този гаф. Казах ти, че ще се разчуе. – Той се замисли за миг, а после кимна на мистрес Кълпепър. – Да. Въведете ги, за да изслушаме гневния им изблик и да приключваме с това. Не е повече, отколкото вие двамата заслужавате.
Уорън и Виола скоро влязоха. И двамата бяха облечени изключително официално, макар това да бе сутрешно посещение: тъмният цвят на облеклото им сякаш подчертаваше сериозността на ситуацията. Незабавно разбрах, че знаеха какво се е случило. Джаспър лично придружи Виола и я настани да седне, а Седрик припряно подреди канцеларските столове в полукръг, сякаш тава беше мило светско събиране в някоя гостна стая.
От раздразнението, което Джаспър бе демонстрирал преди, нямаше и помен. Беше се настроил да изнесе истинско представление и нямаше да покаже никаква слабост пред двамата Дойл.
– Госпожо Дойл – поде той. – Винаги е такова удоволствие да ви приемем в дома си. Кълна се, ставате все по-прекрасна всеки път...
Тя вдигна ръка да го накара да замълчи:
– О, спрете с ласкателните си дрънканици. Знаете защо сме дошли. – Тя насочи обвинително пръст към мен. – Искаме възмездие за отвратителния, измамен начин, по който тя...
– Майко – прекъсна я Уорън. – Не сме дошли за това. Макар да съм сигурен, че всички можете да си представите шока ни, когато днес сутринта вкъщи се появи пратеник с, ъъ, новината.
Джаспър надяна изражение на съвършено разкаяние:
– А аз съм сигурен, че можете да си представите колко искрено съжаляваме за всяко недоразумение, което може да е възникнало в общуването ни напоследък.
– Недоразумение ли? – Очите на Виола се разшириха. – Недоразумение? Снощи онова момиче каза, че ще се омъжи за сина ми. А тази сутрин чуваме, че отишла право в леглото на вашия син. Това наистина не ми прилича на някакво смешно недоразумение.
– Отново – каза Джаспър – искрено съжаляваме за неудобството, което това може да ви е причинило. Имате всички основания да сте разстроени.
– Разстроени със сигурност... – Уорън бе обзет от колебание, докато местеше поглед между мен и Седрик. – Но не непременно изненадани.
Дори Джаспър се смути:
– Знаели сте?
Уорън посочи към Седрик и мен:
– Конкретно за това ли? Не, не, разбира се, че не. Но винаги се досещах, че има нещо, което я възпира. Независимо от молбите ми, независимо за колко безупречна смятах логиката си... е, нищо от това не проработи. А аз все си мислех: „Каква основателна причина би могла да има да не приеме?“. Сега разбирам.
– Тя е коварна малка...
– Майко – предупреди я Уорън. Вежливостта му към нас я подразни, а честно казано, аз също се изненадах от поведението му. – Кажете ми, господин Торн. Какво ще стане сега?
Джаспър отново беше в свои води:
– Ами, първото, което ще се случи, е, че ще имате върховно предимство при светското общуване с всичките момичета, които са ни останали. И разбира се, ще има съществена отстъпка...
– Не – каза Уорън. – Имам предвид какво ще се случи с тях.
Почти виждах как зъбчатите колелца се въртят в главата на Джаспър, докато се опитваше да измисли как най-добре би могъл да се измъкне от това положение и бизнесът и репутацията му да останат незасегнати.
– Е, господин Дойл, ние ръководим безупречно заведение. Честта и добродетелта са ценности, на които държим много. Несъмнено сте чули някои непристойни преувеличения за случилото се снощи – когато истината, боя се, е много по-банална. Синът ми и тази млада дама, разбира се, планират да се оженят.
Със Седрик си разменихме само съвсем кратък развеселен поглед, когато Джаспър внезапно се включи в този план.
– Колко мило – гласът на Виола бе леден. – Давате на сина си красиво опакован, бляскав подарък. При това – скъп предвид цената, която се опитвахте да вземете от нас, останалите.
– А той ще плати същата – каза Джаспър. – Тук няма привилегировано отношение, когато става въпрос за нашите момичета. Никакви подаръци. Преди да се оженят, той ще плати основната такса, която всеки друг мъж би платил.
Виола изгледа слисано Седрик:
– А моля ви, кажете ми, млади човече, откъде ще се сдобиете с такива средства? Толкова добре ли плаща баща ви?
– Много неща все още се уточняват, госпожо Дойл – отвърна Седрик.
Уорън ни отправи снизходителна усмивка:
– Е, навярно мога да им помогна да работят малко по-лесно.
От начина, по който Виола завъртя рязко глава да погледне сина си, бе ясно, че това беше непланиран обрат на събитията. Никой в стаята не знаеше наистина какво да очаква, а нямах причина да вярвам, че предстои някаква безкористна постъпка въпреки усмивката, която Уорън ми отправи.