– Какво си въобразяваше? – възкликна тя. – Отхвърлила си бъдещ губернатор заради един... какъв, обеднял студент?
– Е, той напусна университета. И не е обеднял. – Премислих положението за няколко минути. – Просто е... ъм, без особени средства. Но съм сигурна, че това ще се промени.
– Това – заяви Тамзин – никога нямаше да се случи, ако бях наоколо да те наглеждам. Мира, как можа да подкрепиш това?
– Нямах представа – призна Мира.
– Делите една стая! Как може да не си знаела?
Над нас за миг се възцари неловкост. По лицето на Мира премина огорчено изражение и предположих какво си мислеше. При нормални обстоятелства най-вероятно можеше да забележи нещо нередно с мен. И двете обаче знаехме, че Мира беше погълната от собствените си потайни занимания, макар все още да не знаех какви бяха.
Стресна ни почукване по вратата и аз я отворих, за да пусна Седрик.
– Не би трябвало да си тук – казах, хвърляйки поглед зад него в коридора. – В още повече неприятности ли се опитваш да ни въвлечеш?
– Мисля, че това е невъзможно. – Той затвори вратата зад себе си. – А при всичко, което става, никой няма да забележи. Трябваше да се възползвам от шанса да говоря с теб. Добре дошла обратно, Тамзин. Радвам се да те видя.
Тя го изгледа неодобрително:
– Ще ми се да можех да кажа същото. Чух, че си навлякъл всевъзможни неприятности на приятелката ми.
Той ѝ се ухили в отговор, без да се смути:
– Е, и тя ми навлече всякакви неприятности.
– Седрик – казах, – знаеш, че този план с Хадисън е ужасна идея, нали?
– Би могъл да реши финансовите ни проблеми. – И – добави многозначително – ще те измъкне от Кейп Триумф.
– Просто не мога да повярвам, че Уорън би се оттеглил толкова лесно. Това го постави в много смущаващо положение. Би трябвало да е възмутен.
– Вероятно наистина е – съгласи се Седрик. – И не съм наивен. Но може би ще спаси достойнството си, ако се държи, сякаш това не го смущава. Възможно е да съществува някакъв по-потаен мотив, но бих предпочел да си опитам късмета в Хадисън.
Тамзин се изправи:
– И така. Този Уорън. В такъв случай значи е свободен?
– Предполагам – казах изненадано. – И е мотивиран да си намери съпруга... но разполага само с една седмица, преди да замине.
– Само толкова ми трябва. – Тамзин хвърли поглед към Седрик. – Ако можеш да ми уредиш няколко срещи.
– Твърде скоро е – казах. – Дори за теб.
Мира кимна в знак на съгласие:
– Тамзин, тази седмица трябва да си починеш и да се съвземеш – не да хукнеш да преследваш някакъв мъж още в първия ден от завръщането си. Давай по-полека. Остави Уорън. Има и други.
Вгледах се любопитно в Мира, но както обикновено изражението ѝ не издаваше нищо. Спомних си различните ѝ усилия да привлече вниманието на Уорън. Възможно ли беше сега, когато той беше свободен, тя да се опитва да измести Тамзин като конкуренция?
– Нещо ми подсказва, че вече няма да бъда част от семейния бизнес – каза Седрик на Тамзин. – Но ако искаш да се хвърлиш право във вихъра на събитията, баща ми няма да възрази. Знам, че би искал да сключи сделка с Уорън – ако наистина го искаш.
Тамзин хвърли поглед между Мира и мен. Беше очевидно, че смяташе да пренебрегне предложенията ни за почивка.
– Има ли причина, поради която не бих го искала? – попита тя.
Никой не отговори веднага. Накрая аз казах:
– През повечето време изглежда доста мил... понякога е тесногръд...
– Тесногръд в какъв смисъл? – попита Тамзин, по-заинтригувана, отколкото бях очаквала.
– По отношение на религията. На икорите. Не повече, отколкото по-голямата част от хората по тези места, предполагам. Тази, която е истински ужасна, е майка му. Тя е човекът, с когото трябва да си нащрек.
– Свекървите винаги са ужасни – каза Тамзин безгрижно. – Нека се срещна с Уорън и ще реша дали си струва да му отделя от времето си.
Седрик се обърна отново и хвана двете ми ръце. Неприкритият жест ме стресна.
– Сега нещата ще се задвижат много бързо – каза той. – Имаме една седмица. Повечето заселници в Хадисън са имали цели месеци да се подготвят.
Стиснах ръцете му в отговор:
– Е, ако ще го правим, ще го направим както трябва. С какво мога да помогна?
– С повечето приготовления ще се наема аз – екипировка, проучване на участъка. – Пъхна ръка в джоба си и ми подаде кесия сребро. – Ти можеш да помогнеш, като се погрижиш за дрехите си.
– Какво имаш предвид „да се погрижа“?