Той посочи към роклята ми от органза:
– Това всъщност няма да ти върши работа в Хадисън. Трябва ти нещо здраво и издръжливо.
– Смятах, че просто ще правиш вместо мен всички необходими поправки.
Част от напрежението му се стопи:
– Е, първия път наистина ми хареса.
– Знаех си! Не те бива толкова да криеш мислите си, колкото смяташ.
– Е, всъщност ти беше онази, която не криеше кой знае какво...
– Уф – изпъшка Тамзин зад мен. – Ще престанете ли вече? Току-що изтърпях една мъчителна ситуация. Моля ви, не ме подлагайте на нова.
Седрик ѝ хвърли очарователната си усмивка само за да бъде посрещнат с намръщена гримаса. Обърна се отново към мен и затвори пръстите ми върху кесията със среброто:
– Говоря сериозно. Там ще ти трябва цял гардероб нови дрехи. Ще помоля Айана да помогне – тя ще знае какво да намери.
– Откъде се взе това сребро?
– Имам известни спестявания.
Знаех за какво бяха предназначени онези спестявания.
– Седрик, не можеш...
– Мога. – Той положи ръка на бузата ми. – Ако всичко това сработи, няма да има значение.
Нямаше какво повече да възразя. Бяхме се споразумели за този план и не смятах повече да споря с него. Щяхме да се подкрепяме и да се постараем това да се получи. Надявах се.
– Само ми кажи – помолих. – Ако нещата се объркат ужасно, можем ли просто да избягаме в пустошта заедно?
– Разбира се. Но ще трябва да оставим зад гърба си всякаква цивилизация. Да спим под звездите. Да се обличаме в животински кожи.
– Хей, внимавайте – обади се предупредително Тамзин.
Седрик я погледна изненадано:
– В това нямаше абсолютно нищо непристойно.
– Знам какво си мислеше.
– Може ли поне да я целуна за довиждане?
– Не – заяви Тамзин.
– А пък аз си мислех, че положението е трудно, преди да се върнете. – Седрик се осмели да ме целуне по бузата. – Ще говорим по-късно. Трябва да отида да съобщя новината на Никълъс Адълтън – ако предположим, че вече не я е чул от някоя клюка.
След като Седрик си тръгна, Тамзин поклати глава:
– Не знам как си се справяла без мен.
Въпреки усложненията със Седрик все още не можех да превъзмогна почудата, че съм си я върнала. Отново я прегърнах пламенно.
– Аз също – казах. – Аз също.
21.
Тамзин не се шегуваше за намерението си да се впусне право в оживения свят на Бляскавия двор. Някои от новите момичета все още явно бяха в шок от всичко, което бяха претърпели. Но за онези като Тамзин, които бяха готови да влязат отново в релси, Джаспър на драго сърце предлагаше помощ. За въпросната седмица беше уредена нова вълна от партита и срещи на четири очи и съвсем скоро репутацията на Тамзин се разчу, превръщайки я в една от най-търсените. Двете с Мира положихме всички усилия да ѝ помогнем да се подготви за живота в Кейп Триумф, но изглежда, че на нея не ѝ трябваше дълго приспособяване. Заселниците от Грашонд още не си бяха заминали и макар че Тамзин беше любезна към тях, забелязах, че правеше почти невъзможното, за да ги отбягва. Държанието им беше неодобрително, а Гидиън – младият свещеник, който бе помогнал да спасят момичетата – изглеждаше особено смутен от светския вихър на Бляскавия двор.
Междувременно аз се оттеглих от светското внимание и започнах приготовления от съвсем различно естество. Както бе предсказал Уорън, имаше много семейства, които се интересуваха от наемането на временен учител, докато Хадисън се утвърдеше. Уредих се да помагам на децата на многобройни семейства с учебните им занимания. Едно от семействата, Маршъл, имаше златоносен участък, отстоящ само на кратка езда от този на Седрик, и предложи да ми предостави подслон и храна.
Госпожа Маршъл беше пълна, миловидна жена с шест деца.
– През деня ще имаме нужда от децата, за да ни помагат с грижите за земята – каза ми тя по време на една от срещите ни. – Но можеш да им помагаш с уроците им вечер.
– Това би било прекрасно – казах. – През деня бих могла да помагам на Седрик в разработването на участъка – тоест ако нямате нужда от мен из къщата. Искам да си заслужа прехраната.
– Ако имам нужда от теб, ще ти кажа. Но иначе нямам нищо против да помагаш на твоя млад мъж при условие да ми обещаеш, че няма да се случи нищо непристойно. И той ще трябва да те придружава дотам и обратно всеки ден. Не мога да допусна да сновеш сама из тази дива земя.
Уговорката ме устройваше прекрасно и се вълнувах, че ще мога да помагам на Седрик, и се надявах да приключа тази сделка много по-скоро. През въпросната седмица го виждах рядко. Беше зает, погълнат от задачите за снабдяването и уреждането на подробностите за златоносния участък.