– Губернатор Дойл!
Той затърси от коя посока бе дошъл гласът и ме забеляза:
– Лейди Уитмор. Изпуснахте процеса.
Тълпата се раздели, за да мина, и беше лесно да стигна отпред. Забързах към стълбите на ешафода, сключвайки поглед с този на Седрик. Двама войници понечиха да ме възпрат, но Уорън поклати глава към тях.
– Оставете я да се сбогува. – В гласа му нямаше съчувствие.
Вдигнах книжата във въздуха:
– Не можете да го екзекутирате! Той е гражданин на Уестхейвън! Разполагам с доказателството. Позволено му е да практикува там и трябва да уважите това позволение тук.
Снизходителното изражение на Уорън се превърна в злобна гримаса:
– Вземете си фалшифицираните документи и се махайте оттук.
– Не са фалшифицирани – обади се Никълъс отдолу. Двамата с Айана си бяха проправили път в тълпата. – Аз съм юрист и ги изготвих заедно с главния представител на Уестхейвън. Всичко е както трябва. Гражданството на господин Торн вече е било утвърдено в деня, когато сте намерили аланзанските предмети.
– Колко удобно, че това току-що излезе на бял свят – процеди губернаторът. – Трябваше да представите „доказателството“ преди присъдата. Този демон ще си получи заслуженото и проклет да съм, ако...
Той млъкна, без да довърши, когато очите му се вторачиха към нещо зад мен. Надигнах се на пръсти и се опитах да видя какво беше привлякло вниманието му. Група ездачи се задаваха с бясна скорост по пътя, без да забелязват нищо, което им се изпречваше. Паникьосаната тълпа се раздели, бързайки трескаво да се оттегли на безопасно място.
– Губернаторе! – изкрещя един от мъжете, когато се приближиха достатъчно, за да бъдат чути. – Икорите са тук! Цяла войска!
Губернаторът Дойл изгледа мъжа, сякаш онзи беше полудял:
– От години не е имало икори в града или където и да било в Денъм.
Мъжът посочи:
– Точно зад мен са! Повикайте войниците!
Но както бях забелязала преди, Кейп Триумф не разполагаше с голямо военно присъствие. Не беше имало нужда, когато икорите и лорандийците вече не го застрашаваха. Короната беше отклонила основната част от военната си мощ към по-уязвими колонии, оставяйки стария форт почти пуст. Днес с обуздаването на тълпата се справяха разпръснати групи от служители на вътрешната охрана и шепа останали войници.
На мен също ми беше трудно да повярвам на твърдението за икорите, но после видях какво се зададе след това по пътя. Идваше група от почти петдесет коня, обкръжени от облак прах. Когато се приближиха, видях ярките карирани вълнени наметала на ездачите. Слънчевата светлина блестеше по глави, покрити с червена и златиста коса. Също толкова ясно се виждаха саби и щитове.
Последва хаос. Тълпата се раздели; хората пищяха, докато бягаха натам, където се надяваха, че е безопасно. Губернаторът Дойл закрещя на вътрешната охрана да се събере, но в тази суматоха положението бе почти неуправляемо. Настойчиво повиках Никълъс с жест да се качи на стъпалата при мен.
Не знаех какво ставаше, но нямаше да оставя Седрик заловен и вързан, когато всеки момент щеше да започне битка. Изтичах до него и прерязах въжетата му.
– Добре ли си? Добре ли си? – попитах, оглеждайки любимите черти.
– Да, да. – Докосна за миг бузата ми и надникна зад мен, усещайки същото, което чувствах аз. –Трябва да се измъкнем оттук. Нагоре по главния път на север – да стигнем до гората.
Никълъс кимна:
– Можем да намерим помощ в градовете там, може би да стигнем до колонията Арчъруд. Тяхната вътрешна охрана е по-голяма и все още им е останала армия.
Обърнахме се към стълбите на ешафода и открихме Уорън да ни препречва пътя. Удивително, само час след като бе обявен за невинен, той се беше добрал до пистолет.
– Няма да си тръгнете – каза той. – Може би всички ще умрем тук, но аз ще съм този, който ще ви довърши.
Трескаво хвърлих поглед към наближаващите икори. Не ни бяха нападнали, но не беше имало нужда, след като всички бягаха. Вътрешната охрана най-сетне бе започнала да се събира, но засега наброяваха само около две дузини.
– Престанете – казах му. – Сега не е моментът за лично отмъщение! Можете да избягате с нас. Отиваме на север.
– Спасявайте собствената си кожа – добави Седрик. – Бива ви в това.
Това навярно не беше най-тактичната реплика, с която да си послужим, когато се опитвахме да привлечем Уорън на наша страна, но се съмнявах, че някоя щеше да бъде. Внезапно прогърмя глас:
– Къде е губернаторът?