– Внимавайте! – изкрещях и се хвърлих върху Грант. Не го съборих съвсем, но го изблъсках достатъчно, за да избегне на косъм куршума, изстрелян от пистолета на Уорън. Така се озовах точно пред него за втория куршум от пистолета. И от обезумялото изражение на Уорън разбрах, че в този момент за него вече нямаше значение кого ще застреля.
Внезапно чух остър свистящ звук и нещо се раздвижи в периферното ми зрение. В следващия миг Уорън вече лежеше на земята, стискаше крака си и крещеше в агония. Предмет с вид на стрела стърчеше от коляното му. Беше същият крак, в който го бях намушкала. Грант коленичи да удържи Уорън, но това, изглежда, не беше необходимо предвид болезнените му вопли.
Подобно на мнозина други опитах да разбера откъде беше дошъл изстрелът. Икорите и хората от неубедителната вътрешна охрана изглеждаха също толкова озадачени. Най-накрая открих онова, което търсех.
И в този момент не можех да преценя кое беше по-невероятно: това, че Тамзин беше сред воините икори...
... или че върху една преобърната каруца стоеше Мира с арбалет в ръце.
31.
Втората ми сватба беше по-голяма от първата. И много по-чиста.
Със сигурност пак възразявах, че нямам нужда от никаква церемония или показност, за да заявя любовта си към Седрик. Една баня и няколко хубави дрехи не променяха начина, по който се чувствах. Но нямаше начин да ги откажа.
В Адория сватбите се провеждаха в кабинетите на магистрати по-често, отколкото в Осфрид, така че не беше необичайно да предпочета това пред някоя църква на Урос. Разбира се, след разкритието, че Седрик е аланзанец, никой не беше истински изненадан. Организирахме празненството си след сватбата в Уистерия Холоу, като поканихме всичките си познати и много хора, които не познавахме. Джаспър неохотно се бе съгласил да ни бъде домакин. Все още не беше доволен от предпочитанията на сина си, но се беше предал и бе приел неизбежното.
Прекарахме първата си брачна нощ в къщата на един аланзанец, познат на Седрик, който беше извън града по работа и ни я беше заел. Не притежаваше нищо от великолепието на някогашната ми градска къща – или дори от това на Блу Спринг – но беше очарователна и чиста. И беше наша. Изцяло наша за нощта. Без страх, че други хора ще ни открият. Без страх, че ще бъдем осъдени.
Сякаш не се бяхме виждали истински от цяла вечност. Тъй като почти никой не знаеше, че вече сме женени, бяхме прекарали двете седмици между процеса и официалната сватба, водейки целомъдрен и отделен живот. Когато се бяхме добрали обратно до къщата след дълъг ден на празненства, внезапното осъзнаване, че най-после сме само двамата, беше толкова необичайно, че почти не знаехме какво да правим.
Но бързо бяхме схванали.
На другата сутрин се събудих от струяща през еркерния прозорец на спалнята слънчева светлина. Седрик лежеше долепен до гърба ми с ръце, обкръжаващи талията ми. Прокарах пръсти по колосаните бели чаршафи, вдъхвайки ухание, което бе смесица от ветивера на Седрик, препарата, използван за прането на чаршафите, и парфюма с ухание на виолетки, който Мира и Тамзин ми бяха подарили за сватбата.
– Досещам се, че мислиш – каза Седрик, като притисна буза към гърба ми. – Мислиш много по-усърдно, отколкото би трябвало.
– Опитвам се да запаметя това. Всеки детайл. Светлината, миризмите, усещането от допира. – Претърколих се така, че да мога да погледна лицето му. Утринното слънце осветяваше косата му, която беше безспорно разчорлена. – Дори теб. Вече можем да се събуждаме заедно до края на живота си, но ще мине дълго време, преди да заприлича на нещо като тази стая, това легло.
Той отметна косата ми назад, а после прокара ръка по врата ми:
– Да не започна да те хваща страх?
– Едва ли предвид факта, че се омъжих за теб вече два пъти.
– Може би е възможно да намерим повод да останем тук по-дълго.
– И да пропуснем да заминем за Уестхейвън с другите основатели? Това няма да се отрази добре на един така наречен основател и водач на общността. Освен това ще те арестуват и вероятно ще те екзекутират заради ерес, ако не заминеш. А всички онези запаси от храна, които сме складирали долу, ще отидат зян.
– Този списък беше ли изреден в някакъв специален ред? Като например от най-дребното до най-сериозното последствие?
– Аз...не знам. – Ръката, която преди беше до лицето ми, се беше плъзнала под завивките и сега пробягваше по голия ми крак – бавно, възбуждащо. Опитвах се да запазя хладнокръвно изражение и тон, но останалата част от тялото ми ме предаде, докато се свивах на кълбо по-близо до него: – В известен смисъл ми пречиш да се съсредоточа. А имаме много за вършене.