Когато Лайънъл се изправи, се обърнах към него. Той беше онзи, когото трябваше да преценя.
– Графиньо, удоволствие е да ви срещна. Жалко е, че това не стана по-рано, предвид факта, че сме роднини. Потомци на граф Рупърт и така нататък.
С крайчеца на окото си видях как баба повдига скептично вежда.
Отправих му сдържана усмивка, недостатъчно почтителна, за да омаловажа по-висшестоящото си положение, но достатъчно, за да го накарам да си помисли, че чарът му ми е подействал. Чарът му, разбира се, тепърва предстоеше да бъде оценен. При първа бегла преценка възможно беше това да е единствената точка в негова полза. Лицето му бе издължено и изострено, кожата – нездрава и бледа. Бих очаквала поне някаква руменина, като се имаше предвид как стаята се бе изпълнила с топлина от скупчените вътре тела. Увисналите му тесни рамене създаваха впечатлението, че той всеки момент ще хлътне навътре в себе си. Нищо от това обаче нямаше значение. Важни бяха само подробностите по уговарянето на брака. Никога не бях очаквала да се омъжа по любов.
– Определено трябваше отдавна да се срещнем – съгласих се. – Всъщност всички би трябвало да провеждаме редовни семейни събирания, посветени на Рупърт, в чест на нашия родоначалник. Да събираме всички и да си правим пикници на открито. Можем да организираме надбягвания на три крака, както правят селяните. Сигурна съм, че бих могла да се справя даже и в пола.
Той се втренчи немигащо в мен и се почеса по китката:
– Потомците на граф Рупърт са разпръснати из цял Осфрид. Не мисля, че подобно събиране би било осъществимо. И не само за аристократите е непристойно да участват в тези надбягвания на три крака; не позволявам и на арендаторите в имотите си да правят подобни неща. Великият бог Урос ни е дал два крака, а не три. Да се намеква нещо друго, е богохулство. – Той направи пауза. – Всъщност не одобрявам и надбягванията с чували за картофи.
– Прав сте, разбира се – казах все така със залепена на лицето усмивка. До мен баба се прокашля.
– Баронът има голям успех с добива си от ечемик – каза тя пресилено бодро. – Навярно е най-успешният в страната.
Лайънъл се почеса по лявото ухо:
– Моите арендатори превърнаха повече от осемдесет процента от земята в ечемичени посеви. Наскоро купихме нов имот и сега онези земи също дават изобилна реколта. Ечемик, докъдето поглед стига. Безброй акри. Дори карам домашните си слуги в двата имота да го ядат всяка сутрин. За повдигане на духа.
– Това е... много ечемик – казах. Започваше да ми дожалява за слугите му. – Е, надявам се, че понякога им позволявате да се поразпуснат и да пируват. С овес. Ръж, ако сте в настроение за нещо екзотично.
Предишното озадачено изражение отново се появи на лицето му, докато се чешеше по дясното ухо:
– Защо бих направил това? Ечемикът е нашето препитание. Добре е да помнят това. Придържам се към същия стандарт – по-висок всъщност, тъй като се старая да включвам порция ечемик във всяко свое ядене. Това дава добър пример.
– Вие се грижите за благополучието на обикновените хора – казах. Огледах прозореца зад гърба му, питайки се дали мога да скоча през него.
Настъпи неловко мълчание и лейди Дороти се опита да го запълни:
– Като говорим за имоти, разбрах, че съвсем наскоро сте продали и последния от вашите. – Ето го: напомняне за тежкото ни финансово положение. Баба побърза да защити честта ни.
– Не го използвахме – тя повдигна брадичка. – Не съм толкова глупава, че да прахосвам пари по празна къща и арендатори, които, останали без надзор, се отдават на леност. Имението ни тук в града е много по-удобно и ни осигурява близост до обществото. Тази зима ни каниха в двора три пъти, знаете ли.
– Зимата, разбира се – отбеляза лейди Дороти пренебрежително. – Но със сигурност летата в града са скучни. Особено когато толкова голяма част от аристократите са в собствените си имения. След като се омъжите за Лайънъл, ще живеете в имението му в Нортшър – където живея аз – и няма да ви липсва нищо. И можете да планирате колкото си искате светски събирания. Под мой строг надзор, разбира се. Това е такъв прекрасен шанс за вас. Не искам да ви обидя – графиньо, лейди Алис. Вие се поддържате толкова добре, че никой не би се досетил за истинското ви положение. Сигурна съм обаче, че ще бъде облекчение да заживеете при по-добри обстоятелства.
– По-добри обстоятелства за мен. По-висока титла за него – промърморих.
Докато разговаряхме, Лайънъл се почеса първо по челото, а после – по вътрешната страна на ръката над лакътя. Този втори пристъп продължи доста време, а аз се опитах да не зяпам. Какво ставаше? Защо го сърбеше толкова много? И защо сърбежите бяха по цялото му тяло? Не забелязвах никакви очевидни обриви. По-лошо: колкото повече го наблюдавах, толкова по-силно внезапно желание изпитвах да се почеша. Наложи се да сключа ръце, за да се възпра.