– Е, не можеш да останеш тук, за да завършиш образованието си – казах твърдо. – Със сигурност трябва да има други начини за бързо изкарване на пари.
Той се ухили:
– Ако съществуваха, щеше ли семейството ти едва да свързва двата края? Искам да кажа, да, има множество схеми за бързо забогатяване в Новия свят – и някои от тях вършат работа. Но всъщност Бляскавият двор е една от най-добрите. Транспортирането на каквито и да е луксозни стоки – дори млади жени – може да бъде много доходоносно там. Те нямат достъп до нещата, които ние имаме тук.
– Какви луксозни стоки? – попитах, опитвайки се да прикрия все по-силното си треперене.
– Подправки, бижута, порцелан, стъкло – направи пауза, за да помисли. – Баща ми изкарва цяло състояние в странични доходи, като продава плат. Пренася го – заедно с момичетата, и това многократно покрива разходите по облеклото ви – което след това той препродава за още печалба, след като всички се омъжите. Уникатите също са ценни. Старинна мебелировка. Произведения на изкуството.
Това привлече интереса ми:
– Изкуство? Какво изкуство?
– Всякакво. Там няма художествени галерии, няма велики майстори. А тук малко хора си правят труда да превозят редките си картини или скулптури през океана, за да ги продадат там. Твърде сложно е. Прекалено рисковано. Но ако го направят, може да се изкара огромна печалба. По дяволите – чувам ти зъбите. Трябва да вървим.
Понечи да ме поведе в посоката, от която бях дошла, но аз се оттласнах упорито назад и задържах и двама ни на място.
– Тогава... ако можеш да продадеш някоя картина, това много ще ти помогне да спечелиш нужните пари.
Той поклати глава:
– Ако успея да продам подходящата картина на подходящия купувач, мога да платя не само дела си в Уестхейвън.
– Тогава трябва да намериш картина.
– Ценните картини не се търкалят под път и над път. Искам да кажа, има такива в именията на чичо ми, но няма да крада от собственото си семейство.
– Не е нужно да крадеш някоя, ако можеш сам да я нарисуваш – казах възбудено.
– Не мога да нарисувам никаква...
– Не ти. Аз. Не помниш ли онзи ден в Осфро? Картината с маковете?
Той замлъкна. Очите му бяха тъмни на мъждивата светлина, докато ме оглеждаше замислено:
– Мислех си, че това е някаква игра.
– Не беше. Е, искам да кажа, беше... трудно е за обяснение. Но мога да го направя. Мога да нарисувам точни копия на всевъзможни прочути картини. Или ако не искаш точна репродукция, мога да имитирам стила на някой художник и да заявим, че сме открили някоя изгубена творба. Онази картина на Флоренсио, която виси до салона? Бих могла лесно да я прерисувам, ако имам достатъчно време.
– Искаш да продадеш фалшива картина в Адория? – попита той слисано.
– Мислиш ли, че наистина ще открият разликата? – попитах предизвикателно.
– Ако ни хванат...
– Добави го към списъка на другите неща, заради които бихме могли да загазим.
– Този списък вече става доста дълъг. – Но онова първоначално безпокойство вече отстъпваше място на топлота и въодушевление, които познавах. Онзи Седрик, когото познавах – комбинатора и търговеца. Продължи да се взира в мен дълги мигове, докато вятърът свиреше около нас. – Знаеш ли в какво се забъркваш, като правиш това?
– В не повече от онова, което направи ти, когато ме защити онази нощ пред градските порти на Осфро. Казах ти, че ще ти дължа услуга.
Можех да почувствам как решението се оформя у него.
– Добре тогава. Ще го направим. Първо обаче трябва да влезем вътре.
Излязохме от жалката безопасност, предлагана от навеса, и двамата треперещи. Той угаси фенерите, а аз вдигнах имела си. Докато го гледах, почувствах как онова предишно безпокойство започна да се пробужда в мен, когато в ума ми зазвучаха всички предишни предупреждения от строгите навъсени свещеници. После Седрик се върна при мен с лице, светнало и нетърпеливо заради намисления план, и онези предупреждения заглъхнаха до едва доловим шум на заден план. Той ме загърна възможно най-плътно с палтото си, докато вървяхме обратно към имението, сгушени заедно.
– Как, за Бога – отбеляза той, вече планирайки бъдещите ни ходове, – изобщо ще намерим начин да нарисуваш тайно този шедьовър?
– Ще трябва ти да измислиш тези подробности – казах. – А аз ще се концентрирам върху намирането на съпруг, за да можеш да получиш онази незначителна комисионна.