И затова Джаспър скоро бе възприел отново безразличното си делово поведение почти сякаш бурята никога не се беше случвала. Екипажът издигна знамето на Бляскавия двор, разполагайки го точно под големия осфридиански флаг. Джаспър го огледа със задоволство, а после се обърна към госпожица Брадли.
– Щом го забележат, вестта ще плъзне като горски пожар. – Рязко посочи с глава към мястото, където се бяхме сгушили аз и другите момичета. – Ще стигнем брега след няколко часа. Погрижете се да са готови.
Лицето на госпожица Брадли бе пепеляво на сивата утринна светлина:
– Готови ли, сър?
– Половината от потенциалните ни купувачи ще бъдат там долу в очакване да видят какво сме докарали. Необходимо ми е тази група да бъде нагласена с най-хубавите си дрехи и момичетата да покажат всичко, което са научили миналата година. Случилото се със Сивата чайка не променя нищо.
– Да. Разбира се, сър – отвърна тя, лицето ѝ пребледня още повече. – Момичета, чухте го. Да слезем на долната палуба и да ви преоблечем. Всичките сте в доста окаян вид.
Другите понечиха да тръгнат, свикнали да изпълняват указания, но аз стоях като вкопана на мястото си. Взирах се слисано в Джаспър и се мъчех да намеря не смелост, а подходящите думи, за да изразя възмущението си.
– Не променя нищо ли? Как можете да кажете това? Променя всичко! Току-що загинаха цял кораб хора. Половината наши момичета. Най-добрата ми приятелка. Не ви ли е грижа? Наистина ли очаквате просто да скочим весело от този кораб и да започнем да флиртуваме и да се усмихваме?
Джаспър ме изгледа немигащо:
– Очаквам да направите това, за което дойдохте – да сключите брак, който носи облага и на вас, и на мен. Загубата на Сивата чайка е огромна. Напълно си давам сметка за това и бизнесът ми ще понесе огромен удар заради него. Вие, останалите, все още можете да изпълните целта ни тук. Ще облечете дрехите, които съм ви купил, и ще слезете от този кораб с вид, сякаш сте щастливи да сте тук.
Пристъпих към него, без да се смутя нито от едрия му ръст, нито от положението му.
– Е, аз не искам и няма да го направя! Разбирам, че съм тук, за да изпълня определена роля – че съм тук, за да бъда кукла, която можете да показвате пред онези, предложили най-висока цена. Никъде в договора ми обаче не пише, че трябва да потискам чувствата си – че мога да пренебрегна тази трагедия. Може би трябваше да добавите и безсърдечието в учебната ни програма, тъй като явно ви се удава толкова добре.
– Аделейд – възкликна госпожица Бейли ужасена. – Как се осмеляваш да говориш на господин Торн по този начин?
– Със сигурност имаш право на мнение – каза ми Джаспър хладно. – И Урос е свидетел, че никога не се боиш да го изразяваш. Но ти подписа договор, в който приемаше тази цел, и нейното осъществяване всеки момент ще започне. Ако предпочиташ да се откажеш и да се върнеш в някоя фабрика в Осфрид, може да се уреди.
– Може би ще го направя.
Обърнах му гръб и гневно се отдалечих, без да отвръщам на протестите на госпожица Брадли. Не обръщах особено внимание къде отивам, провирайки се покрай стреснати моряци и пасажери. Стигнах до един от входовете към вътрешността на кораба и тръгнах през оплетените като лабиринт коридори, докато се озовах обратно в товарното помещение при картината. Не бях осъзнала, че съм се запътила нататък, но не бях съвсем изненадана, че сърцето ми ме отведе там. На това плаване тук всъщност беше единственото пространство, което ми беше принадлежало.
Отпуснах се на пода до стената, заравяйки лице в ръцете си, докато силни ридания разтърсваха тялото ми. Сълзи на гняв се смесваха с тъгата, докато беснеех срещу света. Мразех изменчивото зимно време, което ни беше довело дотук. Мразех Джаспър, задето ни накара да продължаваме, сякаш всичко беше наред. И мразех себе си.
Мразех се най-вече защото, ако не бях аз, Тамзин изобщо нямаше да е на онзи кораб.
Не забелязах Седрик да влиза, докато не застана точно до мен.
– Аделейд. – Когато не отговорих, нито вдигнах поглед, той повтори: – Аделейд.
Хлиповете ми затихнаха, но все още подсмърчах, когато най-накрая повдигнах глава.
– Другите те търсят – каза той с мрачно лице. – Госпожица Брадли не е на себе си. Мисли, че някой моряк те е отвлякъл.