Седрик беше казал същото. Не можех да повярвам на никого от двамата.
Но последвах примера на Мира, опитвайки се да продължа напред и нататък към следващия етап. Облякох си рокля от сиво кадифе, която се носеше над долна риза и фуста в най-чисто бяло. Волани в проблясващо сребристо красяха ръкавите и корсажа, а шал от бяла дантела покриваше раменете ми. Той нямаше да ме опази кой знае колко от влажното, студено време, но Джаспър категорично бе настоял да не излизаме увити в плътни наметки.
Вдигнахме косите си в сложни кокове и шиньони, а моята вълниста коса позволяваше лицето ми да е обрамчено от изящни тънки кичури. На борда на кораба рядко се палеха огньове, така че онези, които нямаха естествено къдрави коси, не можеха да загреят машите за къдрене, които обикновено използвахме. Госпожица Брадли ни увери, че дори и да не сме чак толкова съвършено издокарани както друг път, все пак далеч надминаваме жените, които обикновено слизали на брега в колонията Денъм.
Докато приключим и излезем на палубата, Добра Надежда почти беше стигнал до кейовете. Моряците и другите пасажери спираха и се заглеждаха. Скръбта още ми тежеше, но запазих хладнокръвно изражение, докато оглеждах наближаващия бряг. Заливът Триумф беше огромна водна шир, оградена от суша, която се извиваше като кукичка около него. Кейп Триумф беше разположен от вътрешната страна на върха на кукичката. Голяма част от образованието ни наблягаше върху стратегическото разположение на този голям пристанищен град в район, защитен от най-ужасните морски бури, с което се създаваха безопасни води за приставане на кораби. Останалата част от Денъм беше достъпна по суша или чрез плаване по крайбрежието. Срещу града, в далечния край на залива, се намираха неколонизирани земи, чийто скалист бряг правеше приставането по-трудно.
Отново се загледах в големите и извисяващи се дървета, все още незасегнати от колонистите, които от години ги изсичаха за дървен материал и освобождаваха площи за обработваема земя. От толкова близо сега забелязах някои от постройките на града. Неволно се почувствах запленена въпреки желанието си да остана безразлична. Тук се долавяше съвсем друго усещане в сравнение с Осфро. Там, в столицата на Осфрид, всичко бе старо. Вековни каменни замъци и църкви бележеха хоризонта, заобиколени от построени преди години дървени къщи и магазини, които понякога бяха подсилени с камъни или тухли. Разбира се, непрекъснато имаше ново строителство и обновления, но като цяло Осфрид излъчваше атмосфера на солидност и изискана старинност.
Кейп Триумф беше... нов. Почти никоя от постройките не притежаваше онова старинно излъчване. Повечето бяха построени от дърво, светлият цвят на тънките летви показваше колко са нови. Голяма част все още се строяха, тъй като Кейп Триумф се разрастваше по големина и значимост. Никоя от сградите, дори някоя от старите, не беше особено висока. Тук нямаше замъци, които да напомнят за отминали векове. Най-голямата постройка, която забелязах, беше форт далече нататък върху един хълм и той също беше изграден главно от прясно отсечени дървени греди. Липсата на камък, отсъствието на овехтели стени... придаваше на всичко усещане за младост. При такава новост и нестабилност изглеждаше, сякаш този град се бори ожесточено за оцеляването си.
На кейовете се беше събрала тълпа, в по-голямата си част състояща се от мъже. Тези докове също създаваха чувството за нещо младо и ново, макар че в някои отношения бяха същите като в пристанищата на Осфрид. Водата се плискаше по дървените стълбове, затъмнена от сивото небе над нас. Въздухът беше изпълнен с миризмата на изхвърлени на брега риба и боклуци.
Моряците привързаха кораба ни към кея и хвърлиха много усилия да го пристегнат здраво, преди да ни пуснат да слезем. Дотогава тълпата бе станала още по-голяма. Видях мъже, облечени в елегантни дрехи, които като нищо можеха да са истински кандидати за женитба, редящи се заедно с онези в обикновени дрехи, просто дошли да видят зрелището. Всичките носеха тежки плащове, за да се предпазят от лошото време, и ги гледах завистливо, докато ме прерязваше студен вятър.
Група снажни мъже с пушки се качи на палубата и Джаспър отиде да я посрещне. От малкото, което чух от разговора, разбрах, че това са мъже, наети от него да ни преведат благополучно през пристанището. Макар че бях свикнала да бъда придружавана в Осфро, видът на този взвод от шумни мъже ме накара да проумея в какъв различен свят се намирахме. Бях си мечтала за вълнението и приключенията в Адория, но това все пак беше опасно и неопитомено място.