Докато стигнем до мястото, където бяхме настанени, вече беше късен следобед. Временният ни дом в Адория беше къща, наречена Уистерия Холоу. Изглеждаше малка и обикновена след внушителната Блу Спринг, но ми казаха, че по адорийските стандарти това била действително великолепна резиденция. Можеше да се похвали с цели три етажа – истинска рядкост – и имаше истински стъклени прозорци, каквито също не се срещаха често в Адория. По-голямата част от земята около нея беше разчистена, но недалеч от предната врата растяха няколко хубави ябълкови дървета, както и глицинията, от която мястото бе получило името си. Виещите се стъбла на глицинията бяха кафяви, а пъпките по ябълковите дръвчета едва се виждаха за разлика от по-налетите в Осфрид. Заради по-суровия климат на Адория пролетта настъпваше малко по-късно тук.
Вътре в къщата ни лъхна топлина и най-сетне ни предложиха одеяла и наметки, за да се отърсим от студа. Жена на средна възраст със стегнато вързана тъмна коса и заострена брадичка чакаше във фоайето заедно с добре облечен по-възрастен мъж с очила. Той прегърна Джаспър и Седрик и осъзнах, че това сигурно беше Чарлс Торн. Той се усмихна широко на всички ни, докато Джаспър прошепна нещо в ухото му. Чарлс пребледня и разбрах, че сега научаваше за Сивата чайка.
– Това е неописуема трагедия – каза той.
Джаспър кимна, но след това сподели предишното си откровение:
– Наистина. Ще повиши търсенето за тази група.
Седрик стрелна баща си с унищожителен поглед, а след това се обърна към Чарлс:
– Чичо, казахме на момичетата, че могат да си отдъхнат известно време, преди да започнат светския си сезон.
– Да, да, разбира се – отвърна Чарлс, като кимаше с глава. – Бедните ми скъпоценни камъни – разбира се, че трябва да се съвземете. Но после толкова ще се забавлявате, щом започне сезонът! С тържественото си преминаване само вкусихте за миг предстоящите наслади.
При тези думи Мира и аз се спогледахме. Чарлс ни се беше сторил напълно искрен. Може и да беше по-добросърдечен от брат си, но освен това очевидно беше и по-наивен относно бляскавия живот, който водехме. Разбирах защо Джаспър беше водещата сила в този бизнес.
– Това е мистрес Кълпепър – каза госпожица Брадли и кимна към жената със заострената брадичка. Ситуацията смътно ми заприлича на пристигането ми в Блу Спринг.
Мистрес Кълпепър ни огледа критично:
– Несъмнено много от вас мислят, че Новият свят е място с по-разпуснати нрави, където ще бъдете оставени без контрол. Но не и докато аз отговарям за тази къща. Ще следвате всички правила, които налагам, и ще се придържате към всяка подробност. Няма да търпя неуместно или грубо поведение под покрива си.
Зяпнах. Нима не беше видяла процесията край кейовете? Наистина ли мислеше, че ние бяхме онези, които можеше да покажат грубо държание?
Двамата Торн и няколко от наетите мъже бяха настанени в едно крило на долния етаж. Нашите стаи бяха на горните етажи. При обичайни обстоятелства щяхме да сме настанени по три или четири в стая, но след като броят ни бе намалял, щяха да ни разпределят по двойки. Бях признателна, че щях да съм насаме с Мира, но това служеше само като поредното болезнено напомняне за съдбата на Тамзин.
– Преоблечете се и си починете – каза ни Чарлс весело. – Скоро ще вечеряме, а после ще ви помогнем да се подготвите за настъпващия светски сезон. Тогава, скъпоценности мои, ще започне истинското забавление.
13.
Не знам дали така бе възнамерявал Джаспър, или не, но онзи момент сутринта в крайна сметка се оказа добър бизнес ход.
Изчезването ни след онази първоначална процесия направо подлуди евентуалните ни кандидати. Бяха ни видели веднъж и искаха да видят още. Осъзнал предимството, което това му предоставяше, Джаспър започна да се държи загадъчно по въпроса за началото на балния ни сезон. Тайнствеността ни се усили и постоянно идваха пратеници от името на господарите си, за да търсят повече сведения. А скоро започнаха да пристигат и самите господари.
Бях една от най-съкрушените заради загубата на Сивата чайка, но дори аз не можех да удържа любопитството си. Двамата Торн имаха лична канцелария долу, но посрещаха вероятните клиенти в луксозно обзаведена дневна с висок таван, който беше отворен от едната страна към един свързващ пасаж отгоре. Тук можехме да се спотайваме в сенките зад покрив от тънки дъсчици и тайно да наблюдаваме какво става долу. Без никакъв друг контакт с външния свят, ако не броим чудноватите истории за пирати и икори, които нашите пазачи ни носеха, това се превърна в огромно развлечение за нас. На драго сърце посрещах нещата, които отвличаха вниманието ми, макар че те никога не успяваха да задържат Тамзин далече от мислите ми.