Някои от кандидатите идваха с общи въпроси и двамата Торн влизаха възможно най-добре в ролята си на търговци, за да им предложат евентуални бракове. Седрик се справяше отлично с това и дори Джаспър не можеше да намери в какво да го упрекне. Напомняше ми за онзи Седрик от първата ни среща вместо за измъчения вероотстъпник, когото бях опознала.
– Е, господин Колинс, магистрат като вас трябва особено много да внимава каква съпруга избира – каза един ден Седрик на един джентълмен, дошъл да разпита за нас. Няколко от момичетата се бяхме стълпили горе и се опитвахме да видим добре. Един магистрат представляваше особен интерес за нас.
– Отлагах го – призна мъжът. Изглеждаше по-възрастен от нас, в средата на трийсетте, ако трябваше да предположа. Седрик се занимаваше с въпроса сам, както бе обичайно. – Преговарях с Харолд Стоун за дъщеря му, но после пристигнахте вие.
– Знам кой е господин Стоун – каза Седрик. – Добър човек, доколкото чувам. Има успешна ферма, нали? И предполагам, че дъщеря му е приятно, почтено момиче, отгледано и образовано вкъщи, със здрави ценности.
– Да... – господин Колинс проговори предпазливо, несигурен накъде се опитва Седрик да насочи разговора.
– Но дали една мила и приятна фермерска дъщеря наистина ще ви помогне да стигнете, където трябва?
– Какво... какво искате да кажете? – попита господин Колинс.
Седрик посочи с арогантен жест:
– Погледнете се. Вие сте мъж в разцвета на силите си, все още се издигате в кариерата си. Службата на магистрат ли е най-многото, което искате да постигнете? В правителството почти със сигурност има по-високи постове, в надпреварата за които ще се включите – в Денъм и в някои от другите новосъздадени колонии, където имат най-голяма нужда от способни мъже. Мъж, който се надява да се издигне, трябва да изпъква. Има нужда от всяко предимство, с което може да се сдобие – включително избора си на съпруга.
Господин Колинс замълча за няколко мига:
– И имате предвид някое момиче, което би било подходящо за това?
Седрик беше с гръб към мен, но можех да си представя очарователната му усмивка.
– Имам няколко. – Вдигна тесте листове и затършува из тях. – Ами, ето например Силвия, дребничка и хубава брюнетка, която очарова всички, които познава. Получи много високи оценки по планиране на светски събития – точно жената, която ще ви е нужна, за да урежда вечери и партита, с които да впечатлите приятелите си. А после имаме и Розамънд. Златисторуса коса. Отлични познания за историята и политическите дела. Може да се представи на висота във всеки разговор с елитните класи – с благовъзпитан, подобаващ на дама маниер, разбира се.
Силвия и Розамънд, седнали до мен, се приведоха нетърпеливо напред.
– Наистина харесвам блондинки – призна неохотно господин Колинс. – Красива ли е?
– Господин Колинс, уверявам ви, всичките са красиви. Прекрасни. Зашеметяващи. На мъжете още им се вие свят от деня, когато пристигнаха в Кейп Триумф.
– Не бях там... но чух разказите. – Господин Колинс си пое дълбоко дъх. – Колко би струвало някое момиче като тази Розамънд?
– Е – каза Седрик, прелиствайки отново книжата. Знаех, че го правеше само за показ. Беше запаметил досиетата на всички ни и предпочиташе да прави препоръки на основата на това кои момичета просто не бяха достатъчно добре представени пред евентуалните клиенти в опит да ни представи по-добре. Аз още не бях предложена. – Началната ѝ цена би била двеста златни долара.
– Двеста! – възкликна господин Колинс. – Би струвала двеста златни долара?
– Такава би била началната ѝ цена поради мястото ѝ в класацията. Тази цифра лесно може да се вдигне, ако достатъчно господа наддават и искат да привлекат вниманието ѝ. Между нас казано... – Седрик се приведе заговорнически към другия мъж. – Е, тази седмица интересът е голям. Подобно на вас, много джентълмени предявяват особени предпочитания към блондинките.
Бях чувала Седрик да възхвалява достойнствата на Розамънд само като едно от многото момичета, от които клиентите можеха да избират, но представата, че тя е много търсена, бе привлекателна за господин Колинс.