Выбрать главу

– Това са много пари – каза той неуверено.

– Това е инвестиция – поправи го Сед­рик. Не се сдържах и се усмихнах. Беше толкова обаятелен, толкова самоуверен. Вероятно можеше да убеди гос­по­дин Колинс да плати за десет съпруги. – Кажете ми, когато губернаторът дава официална вечеря и има нов пост за заемане, какво ще разкаже съпругата му – дъщеря на барон, доколкото чух, след като е разговаряла с дъщерята на гос­по­дин Стоун? А ако някой от кралските посланици на Негово Величество дойде на посещение, за да проучи подробно доколко Новият свят успява да бъде в крак със стария, какво ще каже, когато срещне дъщерята на някакъв си фермер? Ще може ли тя да разговаря за изкуства и музика? Да бъде доб­ре осведомена за сложните лабиринти на политиката в Денъм? Разбрах, че вие самият произхождате от средната класа. Със сигурност сте се издигнали над този произход, но предполагам, че една млада жена, опитна в аристократичните порядки, би могла да ви бъде много полезна, докато се ориентирате в политическите води.

Жестовете на Сед­рик ми напомняха за хищно животно, напрегнато и дебнещо да съзре у плячката си някакъв признак на слабост, за да може да се хвърли в атака. Господин Колинс отново замълча. Най-пос­ле каза:

– Може ли да я видя?

– Разбира се – на бала ни по случай откриването на сезона, заедно с всички други. Ще се погрижа да сте в списъка ни с поканените, когато го оповестим.

И ето как остави повечето мъже да тънат в несигурност, примамвайки ги с представата за момиче, кое­то е идеално за тях, но търсено от още много други. Тези господа си тръгваха, погълнати от идеята, и скоро си представяха далеч повече неща за нас, отколкото Сед­рик можеше да опише.

Бяхме там от около седмица и половина, когато Сед­рик най-сетне намери възможност да ме дръпне настрана, за да поговорим насаме.

– Картината и боите са в голямата изба. Мислиш ли, че може да успееш да се вмъкнеш тайно и да я завър­шиш? – Картината беше почти завършена, когато ни връхлетя бурята; нужни бяха само няколко пос­ледни щриха.

– Ако успея да се измъкна от мистрес Кълпепър. Тя следи всичко, кое­то правим – много по-изкъсо, отколкото някога ни е следила мистрес Мастърсън.

Той кимна:

– Ще намеря начин да я измъкна един следобед. Да ѝ кажа, че спешно ни трябва плат или някакви материали за някое от момичетата. Не е чак толкова трудно за вярване – балът за откриването на сезона е в края на тази седмица.

– Така ли? – попитах. Знаех, че това затишие не може да про­дъл­жи вечно, но въпреки това се стреснах.

– Съобщението ще бъде направено утре. Тук ще цари истински хаос, докато мистрес Кълпепър подготви всички ви. Би трябвало да ти е дос­та­тъч­но лесно да се измъкнеш. Ще има възникнали в пос­ледната минута проб­леми с облеклото и с още мъже, наминали да направят още един опит за среща насаме, преди всички да се устремят към всяка от вас.

Изгледах го косо:

– Защо никога не изтъкваш качествата ми?

– Какво?

– Гледала съм повечето от срещите ти. Редуваш всички момичета, стараеш се да изтъкнеш всяка пред един или друг кандидат. Но никога мен.

– Сигурен съм, че съм го правил – каза той небрежно. – Вероятно прос­то си пропуснала точно тези срещи.

Не ми се струваше ве­роят­но. Бях гледала почти всичките, а когато не го правех, винаги имаше някое момиче, преливащо от готовност да преразкаже абсолютно всяка подробност от разговора. Преди да успея да възразя, мистрес Кълпепър влезе забър­за­но в трапезарията.

– Господин Торн, дошъл е един джентълмен да говори с вас. – За пръв път я виждах да изглежда несигурна.

Сед­рик повдигна вежда:

– Мислех, че днес следобед нямаме никакви уговорени срещи.

– Нямаме, но сър, това е... синът на губернатора. Уо­рън Дойл.

Това завари дори Сед­рик неподготвен:

– Добре тогава. Предполагам, че е по-доб­ре да го поканите в дневната. – Тя тръгна припряно, а той хвърли поглед към мен. – И предполагам, че е по-доб­ре да изтичаш до шпионския си пост.

Ухилих му се набързо и излязох от стаята. Докато се качвах горе, зърнах как Джас­пър влезе почти тичешком в къщата. Явно вестта за посещението на сина на губернатора бе стигнала до него. При обичайни обстоятелства за Джас­пър може би не беше проб­лем да остави Сед­рик да се оправя сам със срещите, но явно искаше да присъства на тази.

Всички момичета се събраха в свързващия пасаж горе – дори Мира, коя­то обикновено избягваше тези тайни наблюдения. Проточихме вратове с надеждата да зърнем кандидата за женитба, кой­то бе привлякъл вниманието както на Сед­рик, така и на Джас­пър.