Дори Джаспър не можеше да повярва:
– Това е много щедра сума, господин Дойл. Уорън.
– Знам, че това, за което моля, е нетрадиционно – обясни Уорън почти овчедушно. – И именно затова съм готов да ви компенсирам, задето променяте политиката си.
– Разбираемо – каза Джаспър и почти се облиза. – И много обмислено.
– Нашата политика – заяви Седрик, стрелвайки баща си с предупредителен поглед – изисква тя да получи шанс да види вариантите си и да избере. Не можем просто да я продадем без нейно знание и съгласие.
– Не бих си го и помислил – каза Уорън. Изглеждаше малко смутен от тона на Седрик. – Мога да се срещна с нея днес, а после да подпечатам сделката ни.
– Това би било нарушение на обичайната ни политика – каза Джаспър. – Сигурен съм обаче, предвид обстоятелствата, че няма да е проблем, ако тя поне се срещне с него сега и...
– Тя има право да види вариантите си и да избере – повтори Седрик. – Включено е в договора ѝ. Никакви предварителни сделки.
Разбирах, че на Джаспър му бе много трудно да поддържа привидното си дружелюбно държание. Той се обърна към Уорън:
– Простете ми, ясно е, че това е въпрос, който трябва да обсъдим по-подробно. Да го направим и ще се свържем с вас, щом вземем някакви решения.
Уорън явно се колебаеше да си тръгне, без нещата да са решени окончателно, но накрая кимна отстъпчиво:
– Много добре тогава. Очаквам с нетърпение отговора ви – и по-ранна среща преди бала. Благодаря ви отново, че допуснахте нетрадиционния ми подход.
Веднага след като двамата Торн го изпратиха да си върви, Джаспър дръпна Седрик в личния им кабинет и затвори вратата. Ние, останалите, се оттеглихме в отделеното за нас крило, където веднага бях връхлетяна от въпроси и коментари. Нямах отговори, а от бъбренето скоро ме заболя главата. Беше истинско облекчение, когато успях да се затворя в стаята си с Мира. Тя ми се усмихна лукаво.
– Е – каза. – Това безспорно беше вълнуващ обрат на деня.
Изтегнах се на леглото си, все още замаяна.
– Меко казано.
– Какво ще правиш? – попита тя.
– Не мисля, че мога да направя каквото и да е. Двамата Торн ще решат.
Тя седна до мен.
– Ако слезеш долу още сега и кажеш, че си готова да приемеш сделката, няма да има възражения. Дори от страна на Седрик.
Изправих се:
– Мислиш ли, че би трябвало да го направя?
– Важното не е какво мисля аз. Но знам, че си се прицелила високо. А това е най-високото, до което можеш да стигнеш.
– Със сигурност ще се отрази добре на бъдещето ми. Искам да кажа, нали точно затова сме тук. – Макар че не бяхме длъжни да приемем предложението на този, дал най-висока цена, мъж, който предлагаше голяма сума пари, като цяло намекваше, че разполага с нужните средства, за да подсигури щедро съпругата си. Това предоставяше на двамата Торн по-висока комисионна, а освен това увеличаваше парите за издръжката на съпругата. – Макар че... беше малко безочливо да пристигне тук по този начин и да иска да купи „най-добрата“ моментално.
Мира се засмя:
– Със сигурност беше – макар че дори той, изглежда, си даваше сметка за това. В постъпката му имаше безсрамен и неприкрит чар. Поне не беше един от онези, които питат дали може да купят „сирминиканката“ с отстъпка.
Стиснах ръката ѝ. Бяхме чували това предложение много пъти.
– Беше мило, че сякаш се интересуваше повече от личността, отколкото от външността ми.
– Вече те е виждал. Няма нужда да се безпокои за външността ти.
– Но ти нямаше да приемеш сделката. Все още искаш да откупиш договора си.
Тя сви рамене:
– Казах ти, не става дума за това какво мисля. Но не, ще постъпя, както каза Седрик, и ще видя останалите си варианти. Все още можеш да го избереш по-късно.
– Тамзин щеше да приеме сделката – отбелязах печално.
– Тамзин щеше да повика свещеник и да предложи да се омъжи за него моментално –каза Мира.
Сърцето ми се сви:
– Тамзин трябваше да е тази, която получава предложението. Тя трябваше да е диамантът.
По-късно до мен стигна вестта, че Седрик беше спечелил спора с баща си: нямаше да се срещам с Уорън до бала. Подозирах, че Джаспър беше отстъпил с надеждата, че след като ме види с други мъже, в крайна сметка Уорън може да предложи повече. В следващите дни в дома се възцари хаосът, който Седрик беше предрекъл. Открих, че изпитвам смесени чувства относно станалото с Уорън. Уважавах онова, за което се беше борил Седрик. От друга страна, се тревожех, че заради мен Седрик може да е изгубил комисионната, от която имаше нужда. Наистина какво друго можех да търся? Тук, в колониите, женитбата с Уорън щеше да ме доближи най-много до предишния ми начин на живот. Икорите не представляваха опасност за Хадисън. Това бе просто незаселена земя, нуждаеща се от общество, което да процъфтява в нея и да експлоатира златните ѝ мини.