– Откъде знаеш? – попитах.
Тя сви рамене:
– Така съм чувала да разправят.
Закрачих пред голямото огледало в спалнята ни, истински лукс в Адория. Бяха ни издокарвали с часове и сега чакахме да ни повикат да се качим в каретите. Мистрес Кълпепър не беше искала в последната минута да възникнат изненади с облеклото.
Двете с Мира бяхме в рязък контраст една с друга. Аз бях облечена в блестящо бяла коприна, точно като булка. Сребриста дантела се показваше около ниско изрязаното деколте и преливаше от дългите до лактите ръкави. Миниатюрни кристали – които имитираха диаманти – красяха корсажа във филигранни шарки, а после обсипваха полите на роклята като звезди. От шията и ушите ми висяха истински диаманти, взети от обща колекция от накити, използвани всяка година. В Адория бяха на мода сложни, често пъти цветни, натруфени перуки, но както госпожица Брадли, така и мистрес Кълпепър настояха аз да не нося такава.
– Ако се придържаме към цветовия ти мотив, ще трябва да е бяла или сива – беше обяснила мистрес Кълпепър. – Не искаме това. Трябва да те покажем като млада и кипяща от енергия.
– Така ще имаш по-осфридиански вид за това първо събитие, което не е лошо – добави госпожица Брадли. – Очевидно искаме да бъдем част от това общество, но е важно да олицетворяваш и Стария свят – който, разбира се, е върхът на модата и културата.
Така че част от косата ми беше събрана и вдигната нагоре по адорийската мода, а останалата се спускаше на дълги къдрици по осфридиански маниер. В косата ми бяха вплетени нанизи от кристали и искрях, накъдето и да се обърнех.
Роклята на Мира, също от коприна, беше в наситен кървавочервен цвят, с по-ниско изрязано деколте от моята. Полата се разтваряше отпред, разкривайки черна надиплена фуста – силно необичаен избор на цвят, който бе накарал мистрес Кълпепър да повдигне вежда. Шивачките в Осфрид бяха настояли, че ще изглежда зашеметяващо с останалата част от тоалета – и бяха прави. Деколтето и ръкавите ѝ бяха обточени с многослойни мъниста от искрящ кехлибар вместо с обичайната дантела. Косата ѝ, която носеше пусната, беше украсена с панделка от черни кристали в тон с мънистата, а от нея се спускаха кичури наситено червена коса, които се сливаха плавно с естествения ѝ черен цвят. Тъй като Мира неочаквано се беше издигнала в класацията, сега ръководителите на Бляскавия двор се опитваха да я представят като рубин вместо като гранат.
Мира дойде да застане при мен пред огледалото и намръщено приглади червените кичури.
– Мислиш ли, че са истински? Косата на някоя друга жена ли нося?
– Има ли значение, когато изглеждаш толкова зашеметяващо? – попитах.
Изражението на Мира ми подсказа, че има значение, но тя не се задълбочи по темата.
– Късмет – пожела ми. – Не че ще ти трябва. Вече имаш предложение.
– Ти също ще получиш предложения в изобилие – уверих я: умът ми се зарея към Уорън. В онзи първи ден бях толкова неуверена, питайки се дали беше редно да приема сделката. Сега бях имала повече време да помисля, и се радвах, че Седрик се беше намесил. Исках да имам варианти дори ако това означаваше, че можех да съм пожертвала нечувана цена.
Провикване пред вратата ни даде знак, че е време да тръгваме. Стиснахме си взаимно ръцете – никакви прегръдки, защото това можеше да остави гънки по роклите ни – и забързахме да отидем при другите. Те също бяха нагиздени с ярки, искрящи бижута, някои – с естествени коси като мен, а други – с цветни перуки. Клара носеше перука в жълтия цвят на слънчоглед, за която си помислих, че изглежда доста ужасно. Мистрес Кълпепър и госпожица Брадли ни огледаха още веднъж.
– Не забравяйте – напомни ни госпожица Брадли. – Постоянно освежавайте пудрата си – не оставяйте грима си да се разтече или да стане хлъзгав и мазен.
– И – добави остро мистрес Кълпепър – дръжте се безупречно през цялата нощ. Не очаквам да видя някоя от вас да посяга често към виното или пунша.
За това пътуване бяха наети допълнителни слуги, пазачи и карети. Настаниха ни по две в карета, за да оставят достатъчно място за роклите ни. В друга карета ни придружаваха временно наети камериерки, готови да помогнат на всяка от нас, която има нужда от гласене по време на бала. Още една карета пък бе натоварена с допълнителни рокли, перуки и бижута, ако възникне нещо спешно. Не видях мъжете Торн, но знаех, че е предвидено да пристигнат със собствена карета.
Тъй като беше ранна вечер, все още можехме да виждаме навън през прозорците и двете с Мира оглеждахме обкръжението си с жадно любопитство. Подминахме други къщи, никоя – толкова голяма, колкото нашата, и отново бях поразена колко ново и разхвърляно изглеждаше всичко. В Осфрид, дори в селски район като този – с много земя, парцелът на всеки дом бе точно очертан с ясни граници, често с малки каменни зидове, които отделяха имотите. Всичко беше ясно набелязано. Тук изглеждаше, сякаш хората бяха строили безразборно и като че ли не ги беше грижа какво им принадлежи. И разбира се, имаше дървета. Винаги дървета.