Те пооредяха, когато стигнахме до сърцевината на Кейп Триумф, и тук открих, че Мира беше права. Тесните пътища бяха настлани с калдъръм, а постройките бяха по-високи и изглеждаха по-трайни. От двете страни на улиците се редяха всевъзможни магазини, както и места за развлечение – някои с по-благопристоен вид от други. С наближаването на вечерта фенери с ярки цветове осветиха входовете. Из улицата се движеха групи от хора: по външността им, докато се прибираха от работа или търсеха вечерно развлечение, можеше да се види, че принадлежат към различни обществени прослойки. Повечето бяха облечени скромно или личеше, че принадлежат към средната класа. Очевидно обаче сред тях крачеха и заможни граждани, без да парадират с богатството си. И богати или бедни, изглежда че мнозина имаха собствени модни предпочитания, пренебрегващи както адорийските, така и осфридианските обичаи. Жителите на града бяха екзотични и оживени и беше невъзможно да откъснем поглед от тях. В съответствие с това, което знаех за населението на Адория, повечето от хората, които видях, бяха мъже.
– Много би ми харесало да се измъкна и да разгледам наоколо – каза Мира.
– Не мисля, че мистрес Кълпепър би одобрила. – Улиците не изглеждаха точно опасни, но това със сигурност не беше място, където биха позволили на някоя от нас да отиде сама – особено след някои от грубите обноски, които бях забелязала на кейовете. Посочих към мъж, застанал на един ъгъл, облечен в наситено зелена униформа. – Хей, я виж, войник. Този е първият, когото виждам. Смятах, че ще има повече.
Мира проследи погледа ми.
– Навъртат се наоколо. Но не толкова многобройни, колкото едно време, след като повечето външни заплахи вече ги няма.
– Тогава кой поддържа вътрешния ред? Гражданската милиция ли? – попитах. Кейп Триумф нямаше официална градска охрана като Осфро. Обикновено военните бяха натоварени с основното прилагане на закона в колониите, а останалото бе възложено на доброволчески и организирани по места групи.
– Те. Други представители на короната. Пиратите.
– Пиратите не са ли по определение нарушители на закона?
– Невинаги. Не си ли чувала как някои от тях вървят по улиците и помагат на хора в опасност? – Лицето на Мира светеше; бе увлечена в героичната драма, която обичаше.
– Не. А ти кога го чу?
– Понякога говоря с пазачите. По-интересно е, отколкото да слушам всички кандидати, които ни посещават.
– О. Имаш предвид гостуващите кандидати за женитба, които ще изиграят значима роля в бъдещето ти?
– Същите – отговори тя ухилено.
Мястото, към което се бяхме запътили, беше обширна зала от отсрещната страна на търговската част на града. Беше голяма, дървена и обикновена, нищо подобно на пищните бални зали на Осфрид, които се намираха в старинни имения и замъци. Но това явно беше най-просторното помещение за светски събития и докато оглеждахме тълпите и гостите, събрани отпред, изпитах надежда, че ще е достатъчно голямо да побере всички. Каретите ни откараха до една задна врата, за да можем да влезем необезпокоявани.
Събрахме се в едно преддверие вътре и бяхме подложени на поредния щателен оглед, докато мистрес Кълпепър се увери, че дрехите и прическите ни са оцелели след пътуването. Зърнах тримата Торн, скупчени заедно, в компанията на висока жена, която не бях виждала никога преди. Отначало я помислих за сирминиканка с черната ѝ коса и мургав цвят на кожата. У нея обаче имаше нещо различно – разположението на високите ѝ скули и едно общо излъчване на... другост. Облеклото ѝ, макар и ушито от хубав плат, наподобяваше рокля за езда с пола панталон. Изглеждаше неуместно тук, както и косата ѝ, спускаща се в една дълга плитка по гърба ѝ. Това не беше на мода никъде.
Обърнах се отново и понечих да кажа на Мира нещо по този въпрос, когато открих, че Седрик се беше приближил до нас. Пъхнал беше ръце в джобовете на дълго, вталено, стигащо до коленете палто от стоманено син брокат, което подчертаваше сивите му очи. Никога не го бях виждала в този цвят и бях поразена от ефекта. Открояваше кестенявия цвят на косата му и с него Седрик лесно можеше да мине за осфридиански аристократ. Само дето никога не бях срещала благородник, който да ме накара внезапно да поруменея и да пламна така.