Вървях плавно и спокойно. Бях най-добрата от Бляскавия двор. Принадлежах към новата аристокрация и към старата; потомка на основателите на Осфрид. Скоро щях да заема мястото си при основателите на Адория. Затова бяха всичките ми усилия и манипулиране. Като диамант щях да се срещна с най-изтъкнатите представители от елита на града. Щях да присъствам на най-изисканите и най-модни събития. И щях да донеса най-високата цена – и комисионна – която някое от скъпоценните момичета на Торн бе виждало.
Стигнах до подиума, където един от наетите от Джаспър мъже ми помогна да се изкача по стъпалата в сложно ушитата си рокля. Заех мястото си в центъра на дълга маса, на която имаше чаши с вода. Мистрес Кълпепър не ни позволяваше да се храним тук, затова се бе наложило да го направим предварително. Макар че вече влизаше следващото момиче, видях множество погледи, все още приковани върху мен, и ги посрещнах толкова уверено, колкото би го сторила една осфридианска кралица.
Мира привлече много внимание, когато влезе. Според мен тя беше най-красивата от групата. Джаспър може и да бе недоволствал, но не се съмнявах, че много мъже биха се радвали да я имат за съпруга въпреки сирминиканския ѝ произход. Спомняйки си енергичната ѝ, смела природа, си помислих, че трудното ще е тя да се съгласи да бъде съпруга. Това ме накара да се усмихна точно когато срещнах погледна на Уорън Дойл в тълпата. Той отвърна на усмивката ми, мислейки, че е била за него.
Когато всички насядахме, присъщото за висшето общество благоприличие леко отстъпи. Седрик, Джаспър, Чарлс и Айана моментално бяха обсипани с искания да ни представят: кандидатите и техни представители започнаха да се редят на опашка, за да си опитат късмета с нас.
Мира, седнала от лявата ми страна, отбеляза:
– Ще бъде дълга нощ.
Въпреки привидния първоначален безпорядък нещата скоро потръгнаха. Седрик дойде да ме вземе и ме хвана под ръка, придружавайки ме, докато прекосявах залата.
– Готова ли си да се срещнеш с най-големия си почитател? – попита.
– Мислех, че ти си най-големият ми почитател.
– Аз съм само един смирен мъж. Не абсурдно богат и оглупял от страст бъдещ държавник.
Огледах Уорън Дойл, докато приближавахме. Лицето му светеше и той пристъпваше развълнувано от крак на крак. Палтото му беше със същата кройка като това на Седрик, вталено и закопчано догоре, в бронзов нюанс. Имаше вид, сякаш се опитваше да остане спокоен и сериозен, но лицето му разцъфна в усмивка, когато се приближихме.
– Ако това те кара да се почувстваш по-добре – казах меко, – твоето палто ми харесва повече.
– Е, не го казвай на горкия човек. Мисля, че ще избухне в сълзи, ако узнае, че имаш ниско мнение за него.
Успях да сдържа смеха си, но въпреки това по лицето ми премина една ухилена усмивка и Уорън отново помисли, че е за него.
– Господин Уорън Дойл – каза Седрик без следа от предишната си закачливост. –Позволете да ви представя госпожица Аделейд Бейли.
Направих изящния реверанс, на който ни бяха научили в Блу Спринг, а Уорън пое ръката ми, все още усмихвайки се широко, докато я разтърсваше:
– Знам, че би трябвало да съм по-благовъзпитан, но не мога да се сдържа... просто се вълнувам твърде много. Вероятно ме мислите за нецивилизован.
Усмихнах се в отговор, развеселена от нервното му нетърпение:
– Ни най-малко, господин Дойл.
Седрик ми се поклони леко и ми намигна, но Уорън не забеляза.
– Ще ви оставя двамата да си поговорите, а после ще се върна за следващото ти представяне.
Той си тръгна точно когато струнният квартет засвири. Уорън протегна ръка и ме въвлече в танц.
– Трябва да ме наричате Уорън – каза. – Обичам да бъда прям.
– И аз така чувам. Може да ме наричате Аделейд.
– Знам, че времето ни тази вечер е кратко. И знам, че дузина мъже ще се опитат да ви замаят главата с всевъзможен чар и любезности. – Направи пауза. – Невинаги ме бива особено в това – в безгрижното бъбрене по незначителни теми просто ей така, за фасон. Знам, че на някои дами им харесва, но както казах...
– Вие сте прям – довърших.
– Именно. Ако знам какво искам, се стремя да го постигна. И ще бъда откровен: искам вас. Докато чакахме корабът ви да пристигне, знаех без съмнение, че ще дойда да попитам за звездата на вашата група. Когато ви видях на кея, това само затвърди решението ми. А като ви виждам сега... – Той поклати глава. – Е, ще ви го кажа простичко. Тази вечер не погледнах никое от другите присъстващи момичета. Вие наистина сте диамант. И не мога да си представя никаква друга съпруга освен вас.