Въпреки онова, което знаех за него, бях малко замаяна:
– Боже... подхождате много...
– ... прямо?
Засмях се:
– Да, но мисля, че думата, която имах предвид, беше „напористо“. Или може би „настоятелно“. Много сте мил – много ме ласкаете. Но не съм сигурна, че заслужавам това, когато едва се познаваме.
Той придоби смутено изражение и се обърка как да продължи, но аз се съвзех достатъчно бързо и за двама ни.
– Знам, знам. И съжалявам. Звуча като отчаян глупак, но съм... знаете какво ме очаква, нали? Губернаторски пост в Хадисън? Едва на двайсет и три годишна възраст?
– Чух и това. Огромна чест.
– И ужасяваща освен това – призна той. Смутено хвърли поглед наоколо. – Не съм казвал това на никого, със сигурност не и на баща ми, който помогна за подсигуряването на поста. Радвам се – наистина се радвам. Но няма да е лесно и не говоря само за труда по създаването на колонията – който безспорно е внушителен. Искам Хадисън да бъде надеждно и стабилно място. Добро място за почтени и преуспяващи граждани. Не всички са готови да ми позволят да направя това. В политиката хората вечно те дебнат – вечно искат да се провалиш. Дори когато се преструват, че са ти приятели.
Не казах нищо и просто му кимнах насърчително. Но той беше пробудил стар спомен за това как благородниците в Осфрид също си даваха вид на дружелюбно настроени само за да нападнат, когато получат предимство. Дори от другата страна на морето някои неща не се променяха и открих, че започвам да изпитвам съчувствие към Уорън Дойл.
– Имам съдружници и съветници, на които мисля, че мога да имам доверие, но човек никога не може да е сигурен – продължи той. – И точно затова се нуждая от умна, способна съпруга. Моя истинска съюзница. Човекът, на когото знам, че мога да се доверя, да ми дава добри съвети, докато в същото време ми помага да съм в крак с модата и културата, и всички други теми, които елитът обича да разнищва.
– Не мисля, че ви трябва много помощ с модата и културата. – Независимо какво бях казала на Седрик, Уорън беше облечен изключително добре.
– Тук съм заобиколен от влиятелни роднини – и майка, която следи модните тенденции. А там? Няма да имам нищо. Освен вас. И ми повярвайте, когато казвам, че ще имате всичко, за което можете да мечтаете. Лукс, с който ще можете за разполагате неограничено. Пълен контрол над домакинството.
– Отново – това е ласкателно – казах. – Но вие не знаете нищо за мен, ако не броим мястото ми в класацията. За брака е нужно повече от това. Откъде знаете, че сме... съвместими?
Отговорът му беше светкавичен:
– Защото не се съгласихте на мига. Вие сте мислеща жена, жена, която може да оценява нещата. А това, Аделейд, е точно каквото търся – това, на което най-много се възхищавам.
Седрик се появи до нас в мига щом музиката спря:
– Аделейд, време е за следващото ти представяне.
Уорън улови ръката ми, докато се отдръпвах:
– Моля ви – обмислете предложението ми. Знам, че сигурно звуча отчаяно, и несъмнено правя погрешно всичко това...
– Моля ви, господин Дойл – каза Седрик. Изглеждаше малко изненадан, но най-вече развеселен от онова, което несъмнено смяташе за още една проява на сляпото увлечение на Уорън. – Време е тя да тръгва.
Уорън не ме пусна дори когато се опитах да издърпам ръката си.
– Ще чуете всевъзможни предложения тази вечер. Всевъзможни красиви думи. Вие сте несравнимо красива, но се запитайте: колко мъже ви искат заради интелекта ви? За да бъдете техен партньор?
Усмивката на Седрик беше изчезнала.
– Господин Дойл, времето ви изтече...
Уорън не се смути:
– А колко от тях ще могат да се мерят със стила на живот, който мога да ви предоставя аз? Кралицата на една колония?
– Достатъчно – възкликна Седрик, изоставяйки вежливостта. – Нямате право да пренебрегвате правилата тук независимо от положението си или средствата, с които разполагате, господин Дойл. Определили сме конкретни правила и ако не можете да ги спазвате, ще се наложи нашата охрана да ви отстрани. – Седрик ме издърпа със сила, при което Уорън се препъна и придоби разбираемо удивен вид.
– Ти чу ли се какво каза току-що? – възкликнах веднага щом Седрик ме отведе. – Аз чух. А също и няколко души наблизо. По-добре се надявай баща ти да не разбере какво каза току-що.