Выбрать главу

По адорийските стандарти къщата бе впечатляваща: голямо имение с много слуги. Това беше един от най-изгодните бракове, кои­то едно момиче от Бляскавия двор можеше да сключи, и се опитах да си се представя като господарка на подобно мяс­то. В Денъм имаше малко, кои­то можеха да се мерят с него, освен може би дома на губернатора. Търговецът, кой­то бе наш домакин, беше приятен, доста привлекателен мъж и гледаше с глуповато обожание всички ни, но нищо у него не ме впечатли осо­бе­но. Усмихвах се и водех незначителни светски разговори, но не направих кой знае какво друго, за да се отлича. Ако търсех изгоден брак и прос­то сравнявах мъжете въз основа на средствата, с кои­то разполагаха, Уо­рън все още печелеше с лекота – поне щом се установеше в Хадисън.

Когато си тръгнахме, нашият домакин ни каза, че ще поддържаме връзка, но беше очевидно, че фаворитката му е Елоиз. По време на обратния път тя сияеше и се радвах за нея.

– Утре вечерта вие трите отивате в къщата на губернатора – каза ни Сед­рик. – За частна вечеря. Няма да мога да ви придружа, но смятам, че баща ми ще може.

Каквото и да мислеше за губернатора и сина му, Сед­рик запази напъл­но делово изражение и държание. Онази болка в гърдите ми се усили.

***

Когато се върнахме в къщата, останалите момичета се бяха прибрали от ангажиментите си. Всички бяха още будни, развълнувани заради пос­ледните новини от града, кои­то бяха далеч по-съществени, отколкото в предишните дни. Лорандийски вой­ни­ци бяха забелязани недалече от северните граници на осфридианските колонии. Мъж, прекалил с виното, твърдеше, че двама бдителни пирати го спасили от крадци. На запад по осфридианските земи бяха забелязани икори, кое­то разбуди страховете, че може да тръгнат в поход към нас. Някои дори твърдяха, че икорите извършвали набези в северните колонии. Тук един търговски кораб, пренасящ захар и подправки, беше изчезнал, кое­то означаваше, че цените ще се повишат. Езическа колония, наречена Уестхейвън, беше получила от короната разрешение за заселване.

Такава голяма част от новините бяха твърде сензационни, че ми беше трудно да повярвам, че са истина. Нямаше много факти, кои­то да ги потвърдят. Единствното, в кое­то бях сигурна, беше новината за Уестхейвън. Знаех, че там има религиозна търпимост не точно към езичниците; за повечето хора обаче тези неща бяха едно и също.

Легнах си: клюките не ме интересуваха. Мира остана малко по-дълго, но скоро ме пос­ледва. Въпреки това, когато се събудих посред нощ, на лунната светлина видях, че леглото ѝ беше празно. На сутринта се беше върнала.

– Искаш ли да обсъдим станалото снощи? – попита тя, докато се приготвяхме за деня.

– Да не би да говориш за това, че пак не си беше в леглото?

Тя пок­ла­ти глава:

– Говоря за това, че със Сед­рик отказвате да се поглеждате в очите.

– О. – Обърнах се обратно към огледалото и се престорих, че съсредоточено прикрепвам с фиба една къдрица. – Спречкахме се, това е всичко.

– Не може да е всичко, не и ако потиска толкова много и двама ви. Ако беше ядосана на някого като Джас­пър или Чарлс, щях да ти кажа да не се безпокоиш. Това е бизнес. Не е нужно да ги виждаш повече. Но със Сед­рик... долавям, че е различно. Съществува някаква връзка, нещо, кое­то не мога да определя съвсем точно.

– Длъжница съм му – казах меко. – И това ме принуди да направя някои трудни избори. – Например да избера него пред Тамзин, помислих си.

– Искаш ли да поговориш за тях?

– Да. Но не мога. – Тя понечи да ме прекъсне и аз вдигнах ръка, за да мога да продължа. – Знам, знам. На теб мога да кажа всичко. Но това не означава, че е редно да го направя. Поне не още. Някои неща трябва да си останат в тайна като нап­ри­мер защо излизаш през нощта. Продължавам да се надя­вам, че е заради някакъв романс с дързък и заможен мъж, но се съмнявам. Това, кое­то знам, е, че не би го направила без основателна причина и че не би го държала в тайна без дос­та­тъч­но основание. Така стои въпросът с това. Има много неща, кои­то ми се иска да можех да ти кажа...

Мира ме прегърна силно:

– Не си длъжна да ми казваш нищо. Вярвам на това, кое­то правиш, каквото и да е то. Но... – Тя се дръпна назад и ме погледна в очите: – Трябва да оправиш нещата със Сед­рик. Не си на себе си.