Отпуснах се с облекчение: не ми се искаше да призная колко ужасена бях, че хората на губернатора ще ме открият с група еретици.
– Как разбра къде сме? – попита Седрик.
– Мира ми каза. Пак тя ми каза как да се измъкна незабелязано. Много е находчива.
Той изсумтя:
– Очевидно не е единствената. Даваш ли си сметка в каква опасност си се въвлякла? Да се измъкваш тайно от къщата? Да вървиш сама през гората?
– В не по-голяма, отколкото вероотстъпници, които настояват да провеждат служби на открито, когато вярата им се наказва със смърт – отвърнах рязко. – Защо продължавате да правите това? Защо не си намерите някое тайно приземие без прозорци, където да почитате вярата си? Сякаш нарочно искате да ви хванат.
Седрик се отпусна на колене. Тук не беше толкова светло, но видях как допря ръка до лицето си.
– Звездното пришествие трябва да се чества навън. Трябваше да предложа друго място. Това е частна собственост, както каза Дъглас, но са го използвали преди – а това е опасно. Трябваше да съм по-подготвен – да им помагам повече.
Сложих ръка на рамото му, трогната от мъката в гласа му.
– Помогна им. Може всички да са се измъкнали. Ти ги предупреди и им даде известна преднина, преди да дойдат ездачите.
Той отново се изправи:
– Аделейд, защо дойде тук?
– Ти как мислиш, защо? – попитах. – Уорън се перчеше как щял да излови няколко аланзанци тази нощ, а аз знаех, че любимият ми еретик ще е излязъл с тях.
– Аделейд...
Макар че не можех истински да срещна очите му в тъмнината, се почувствах принудена да отместя поглед от напрегнатото изражение, което долавях. Нямаше как да му кажа истината: че думите на Уорън ме бяха изпълнили с ужас, че гърдите ми се бяха стегнали при мисълта нещо да се случи на Седрик – да бъде хвърлен в затвора или по-лошо. Педантичността на Бляскавия двор, машинациите на Виола... нищо от това нямаше значение, ако нещо се случеше на Седрик.
– И не исках да видя как баща ти отмъква комисионната, ако загинеш в някаква безумна церемония за обожествяване на звездите.
Развеселеността му се върна:
– Не знаеш ли какво е Звездното пришествие?
– Откъде да знам? Аз съм благочестива поклонница на Урос.
– Напълно сигурен съм, че те видях да спиш последния път, когато бях в църквата с всички ви.
Извърнах се и тръгнах в избрана наслуки посока.
– Прибирам се да си легна.
Той ме хвана под ръка и ме поведе в различна посока:
– Ела. Достатъчно си загазила, така че да направим едно отклонение.
– Дали е добра идея? – попитах смутено. – При положение че ни преследват?
– Вече не ни преследват – поне не теб и мен. А и бездруго на практика ще сме на земите на Уистерия Холоу. Трябва да ти покажа какво е Звездното пришествие. Не се тревожи – добави, досещайки се какво си мисля. – Няма нечестиви церемонии, нито езичници, които си лягат заедно под луната.
– „Да си лягат заедно под луната“ ли? Предполагам, че това е деликатен начин да се намекне за нещо непристойно.
– Невинаги е толкова непристойно. Понякога е част от аланзанската брачна церемония – обясни той. – Напълно благоприлично.
Сетих се за думите на Мира, че аланзанските морални ценности били същите като нашите, но не исках той да знае, че бях питала за такива неща.
– Как така?
– В церемонията има един ред, който гласи: „Ще поема ръката ти и ще легна с теб в горичките под светлината на луната“.
– Е, това е красиво – казах неохотно. – Предполагам обаче, че понякога лягането под луната е толкова непристойно, колкото звучи?
Той обмисли думите ми за няколко мига:
– Да. Да, понякога е такова.
След като известно време вървяхме напряко през още гористи области, навлязохме в една нива. Беше изоставена и обрасла с плевели, вероятно зарязана по време на някоя от войните с икорите.
– Тук би трябвало да е достатъчно открито – каза Седрик, макар да забелязах, че спря близо до дърветата, за да не сме съвсем на открито.
Постла наметалото си на земята и легна от едната страна, като ми посочи с жест да направя същото. Озадачена, предпазливо приклекнах, а после се изтегнах до него. Нямаше много място. Той посочи:
– Погледни нагоре. Далече от луната.
Направих го. Отначало не видях нищо освен звездите, разпръснати по тъмното небе. Гледката ми напомни за Блу Спринг: виждаха се много повече звезди, отколкото около светлините на Осфро. Канех се да го попитам накъде да гледам, когато видях ивица от светлина в небето. Ахнах, а скоро последва нова.