Тя се извърна и погледът й попадна върху млад мъж, седнал в една ниша, в дъното на магазина, наведен над книга и чаша с кафе. Сърцето й подскочи, въпреки че вътрешният й глас я предупреди, че може отново да се разочарова. Тя толкова много мислеше за него, че бе започнала да си въобразява, че го вижда навсякъде. Веднъж вървя след един мъж повече от километър само за да открие накрая, че типът имаше голям грозен нос, който не можеше да е част от лицето, населяващо сънищата й.
Запъти се с бавни стъпки към нишата в дъното, докато в гърдите й се бореха възбуда, трескаво очакване и почти сигурно разочарование. Когато той протегна ръка към пакета „Честърфийлд“, Белинда видя, че ноктите на пръстите му са изгризани до живеца. Със заучено движение той изтръска една цигара. Белинда затаи дъх, чакайки го да вдигне глава. Светът около нея сякаш се стопи. Всичко изчезна, с изключение на мъжа.
Той отгърна страницата на книгата, цигарата все още висеше в ъгъла на устата му, и отвори с палец кибрита. Тя почти бе приближила до мястото, когато той драсна с клечката, запали цигарата, всмукна дълбоко дима и вдигна глава. И изведнъж през кълбото синкав дим Белинда се взря в студените сини очи на Джеймс Дийн.
В този миг сякаш се пренесе в киносалона в Индианаполис. Филмът беше „На изток от рая“. Тя седеше на последния ред, когато същото това лице направо взриви екрана. С високото си умно чело и неспокойните си сини очи той нахлу в нейния живот, изтласквайки всички други най-вълнуващи и велики лица, които бе виждала върху белия екран. В гърдите й избухнаха фойерверки, завихри се огнена вихрушка и тя се почувства така, сякаш бяха изпуснали всичкия въздух от тялото й.
Лошото момче Джеймс Дийн, с изгарящия поглед и кривата усмивка. Лошото момче Джими, който щракваше с пръсти и се смееше, докато пращаше целия свят по дяволите. От момента, в който го видя на екрана в тъмния киносалон, той стана всичко за нея. Джими беше бунтовник… неустоима съблазън… горящ фар в мрака… Леко наклонената глава и отпуснатите рамене подсказваха, че това е мъж, който сам управлява живота си. Тя улови посланието му и излезе от киносалона като жена, взела съдбата си в свои ръце. Месец преди да завърши гимназия, изгуби девствеността си на задната седалка на един „Олдсмобил 88“, с момче, чиито нацупени устни й напомняха за тези на Джими. След това опакова куфара си, измъкна се от къщи и се отправи към автобусната спирка на Индианаполис. По пътя смени името си на Белинда и остави завинаги зад гърба си Една Корнилия.
Сега стоеше пред него, докато сърцето й препускаше в лудешки танц. Отчаяно съжаляваше, задето не бе облякла тесния си черен три четвърти спортен панталон вместо тази целомъдрена тъмносиня памучна рокля. Искаше й се да е с тъмни очила, на високи токчета, а русата й коса да е прибрана настрани с гребен от черупка на костенурка.
— Аз… аз съм влюбена във филма ти, Джими. – Гласът й трепереше като пренатегната струна на цигулка. – „На изток от рая“. Обожавам го. – И обичам теб повече, отколкото можеш да си представиш.
Затъкнатата в нацупените му устни цигара приличаше на удивителна. Очите изпод тежките клепачи се присвиха през цигарения дим.
— Нима?
Той й говореше! Белинда не можеше да повярва.
— Аз съм най-голямата ти почитателка – смотолеви задъхано. – Вече не зная колко пъти съм гледала „На изток от рая“, изгубих им бройката. – Джими, ти си всичко за мен! Ти си всичко, което имам. – Беше прекрасен. Ти си прекрасен. Тя се втренчи с обожание в него, огромните й наситено сини, с цвят на зюмбюл очи излъчваха безкрайна любов и преклонение.
Дийн сви тесните си рамене.
— Нямам търпение „Бунтовник без кауза“ да излезе по екраните. Премиерата е другия месец, нали? – Стани и ме отведи в дома си, Джими. Моля те. Отведи ме в дома си и ме люби.
— Аха.
Сърцето й биеше толкова учестено, че й се зави свят. Никой не го разбираше, както тя.
— Чух, че „Гигант“ ще бъде нещо потресаващо. – Люби ме, Джими. Ще ти дам всичко.
Успехът го бе имунизирал срещу блондинки със страхотни сини очи и хубавички лица, зяпащи го с обожание. Той изсумтя и отново се наведе над книгата. Белинда не се обиди, не го помисли за грубиян. Той беше колос, бог. Правилата, написани за всички останали, не важаха за него.
— Благодаря – промърмори тя, докато отстъпваше назад. – Обичам те – пророниха тихо устните й.
Дийн не я чу. А и да беше, не му пукаше. Той бе чувал тези думи безброй пъти.
Остатъкът от седмицата Белинда прекара като в мъгла, съживявайки отново и отново всяка подробност от вълшебната среща. Снимките в Тексас бяха свършили и той навярно скоро щеше да се появи в дрогерията на Шуоб. Тя щеше да ходи там всеки ден, докато не го срещне отново. Но този път нямаше да заеква. Мъжете винаги са я харесвали и Джими нямаше да е изключение. Щеше да носи най-сексапилната си дрешка и той щеше да се влюби в нея.