Сложи маста във водата и изчакай водата да заври. Тайлър изстисква бялата каша от всяка торбичка във водата, а после заравя празните торбички чак на дъното на боклука. Тайлър казва:
— Използвай малко въображение. Спомни си всичките онези лайна за пионерите, на които са те учили като бойскаут.
Припомни си уроците по химия от гимназията.
Трудно е да си представиш Тайлър като бойскаут.
Друго, което мога да направя, казва ми Тайлър, е някоя вечер да отида до къщата на шефа и да надяна маркуч на някой външен кран. Слагам маркуча на ръчна помпа — и изстрелвам във водопровода на къщата заряд от индустриална боя. Червена, синя, зелена — и чакам да видя как ще изглежда шефът ми на другия ден. Или пък мога да си седя в храстите и да помпам с помпата, докато в тръбите не се получи свръхналягане от 111 psi. По този начин, когато някой пусне водата в клозета, налягането ще гръмне казанчето. А при 150 psi, ако някой пусне душа, водата ще скъса резбата и бам, главата на душа се превръща в снаряд.
Тайлър ми обяснява всичко това само за да ме накара да се почувствам по-добре. Истината е, че аз харесвам шефа си. Освен това вече съм просветлен. Нали разбирате, поведение само в стил Буда. Паякови хризантеми. Диамантената сутра и Записките от Синята скала. Харе Рама, разбираш ли, Кришна, Кришна. Нали се сещате — Просветлен.
— Ако забодеш пера в гъза си — казва Тайлър, — това не те прави пиле.
Докато маста се топи, лойта изплува на повърхността на кипящата вода.
О — казвам, — значи аз бода пера в гъза си.
Сякаш Тайлър с белезите от цигари, маршируващи по ръцете му, е кой знае колко еволюирала душа. Гус’ин и гус’жа Човешко Говно. Докарвам си спокойно изражение и се превръщам в един от онези хиндуистки човеци-крави, отправили се на заколение, от самолетната брошура „Как да действаме в случай на злополука“.
Намали огъня под тенджерата.
Разбърквам врящата вода.
Все повече лой ще изплува, докато водата се покрие с дъгоцветен седефен пласт. Използвай голяма лъжица, за да обереш този пласт, и го остави настрана.
Е, казвам, как е Марла?
— Марла поне се опитва да стигне дъното — казва Тайлър.
Разбърквам врящата вода.
Продължавай да обираш, докато лойта престане да изплува. Това, което обираме от водата, е лой. Хубава, чиста лой.
Тайлър казва, че дори не съм се приближил до дъното. И че ако не пропадна чак до долу, не мога да бъда спасен. Исус го бил направил с разпъването на кръста. Не можело само да зарежа парите, имуществото и знанието. Това не ти е бягство за уикенда. Трябвало да избягам от самоусъвършенстването и да се втурна към гибелта. Не можело повече да играя на сигурно.
Това не е семинар.
— Ако те хване шубето, преди да си ударил дъното — казва Тайлър, — никога няма да успееш.
Само след гибелта можем да възкръснем.
— Едва когато си загубил всичко — казва Тайлър, — си свободен да вършиш всичко.
Това, което чувствам, е преждевременно просветление.
— И продължавай да бъркаш — додава Тайлър.
Когато маста се е варила достатъчно и вече не се отделя лой, излей врялата вода. Измий тенджерата и я напълни с чиста вода.
Питам — приближавам ли дъното?
— Там, където си в момента — казва Тайлър, — не можеш дори да си представиш какво е на дъното.
Повтори процеса с отделената лой. Свари лойта във водата. Обирай и продължавай да обираш.
— Маста, която използваме, е богата на сол — казва Тайлър.
— Ако солта е твърде много, сапунът ти няма да се втвърди.
Вари и обирай.
Марла се връща.
Щом Марла отваря вратата, Тайлър се маха на секундата, изчезва, избягва от стаята, изгубва се.
Тайлър се е качил на горния етаж или е слязъл в мазето.
Педал.
Марла влиза през задния вход с туба луга на люспи.
— В магазина имат стопроцентово рециклирана тоалетна хартия — съобщава Марла. — Най-гадната работа на целия свят сигурно е да рециклираш тоалетна хартия.
Поемам тубата с луга и я слагам на масата. Не казвам нищо.
— Може ли да остана тук през нощта? — пита Марла.
Не отговарям. Броя наум: пет срички, седем, пет.