Марла пита:
— Какво готвиш?
Аз съм Точката на кипене на Джо.
Казвам й, върви си, просто се разкарай, махай се. Става ли? Не отмъкна ли вече достатъчно голямо парче от живота ми?
Марла се вкопчва в ръката ми и ме задържа на едно място за секунда, колкото да ме целуне по бузата.
— Моля те, обади ми се — казва тя. — Моля те. Трябва да поговорим.
Казвам да, да, да, да, да.
В мига, в който Марла излиза, Тайлър се появява отново в стаята.
Бързо като във фокус. Нашите правеха този фокус пет години.
Варя и обирам, докато Тайлър разчиства място в хладилника. Във въздуха тегне пара и от тавана на кухнята капе вода. Четирийсетватовата крушка, скрита в дъното на хладилника — бляскаво петно, което не виждам иззад празните бутилки от кетчуп и буркани със саламура от туршия и майонеза — слабата светлина от хладилника очертава ярко профила на Тайлър.
Вари и обирай. Вари и обирай. Налей стопената лой в кутии от мляко и ги остави отворени.
Придърпал стол към хладилника, Тайлър наблюдава как лойта се охлажда. В кухненската жега облаци студена мъгла се изливат като водопад от дъното на хладилника и се събират около стъпалата на Тайлър.
Пълня кутиите от мляко с лой, а Тайлър ги подрежда в хладилника.
Отивам и коленича до Тайлър пред хладилника, а Тайлър ме хваща за ръцете и ми ги показва. Линията на живота. Линията на любовта. Хълмовете на Венера и Марс. Студената мъгла се събира около нас, мъждивата ярка светлина осветява лицата ни.
— Искам да ми направиш още една услуга — казва Тайлър.
Става дума за Марла, нали?
— Никога не й говори за мен. Не говори за мен зад гърба ми. Обещаваш ли? — казва Тайлър.
Обещавам. Тайлър продължава:
— Ако някога ме споменеш пред нея, повече няма да ме видиш.
Обещавам.
— Обещаваш ли?
— Обещавам.
— Добре запомни, че обеща три пъти — казва Тайлър.
Плътен, прозрачен слой избива върху лойта в хладилника.
Лойта, казвам — утаява се.
— Не се тревожи — казва Тайлър. — По-прозрачният слой е глицерин. Когато правиш сапун, можеш отново да смесиш глицерина с останалото. Или можеш да го отделиш.
Тайлър облизва устни, обръща дланта ми и я поставя на бедрото си, в лепкавия фланелен скут на хавлията.
— Ако смесиш глицерина с азотна киселина, получаваш нитроглицерин — казва Тайлър.
Вдишвам със зяпнала уста и повтарям, нитроглицерин. Тайлър облизва устни, мокри и лъскави, и целува опакото на ръката ми.
— Ако смесиш нитроглицерина с натриев нитрат и талаш, получаваш динамит — казва Тайлър.
Целувката блести мокра върху опакото на ръката ми. Динамит, казвам, и клякам на пети. Тайлър отвинтва капачката на тубата с луга.
— Можеш да взривяваш мостове — казва той.
— Можеш да смесиш нитроглицерина с още азотна киселина и парафин и ще получиш желатинов експлозив — казва Тайлър.
— Можеш лесно да взривиш сграда — казва Тайлър.
Тайлър накланя тубата на два сантиметра над лъскавата мокра целувка върху опакото на дланта ми.
— Това е химическо изгаряне — казва Тайлър — и ще боли много по-силно от всичките ти изгаряния досега. По-силно от сто цигари.
Целувката блести върху опакото на дланта ми.
— Ще ти остане белег — казва Тайлър.
— Ако имаш достатъчно сапун — казва Тайлър, — можеш да взривиш целия свят. А сега запомни обещанието си.
И Тайлър изсипва лугата.
9.
Слюнката на Тайлър свърши две работи. Мократа целувка върху опакото на дланта ми задържа люспите луга, докато горяха. Това е първата работа. Втората е, че лугата гори само в съчетание с вода. Или слюнка.
— Това е химическо изгаряне — каза Тайлър — и ще боли повече от всички изгаряния досега.
Луга се използва за прочистване на запушени канали.
Затвори очи.
Паста от луга и вода може да прогори алуминиев тиган.
Разтвор от луга и вода разяжда дървена лъжица.
В съчетание с вода лугата се нагрява до над двеста градуса и докато се нагрява, изгаря опакото на ръката ми, а Тайлър покрива с пръсти моите пръсти. Дланите ни са разперени в скута на оплесканите ми с кръв панталони и Тайлър ми казва да внимавам, защото това е най-великият момент в живота ми.
— Защото всичко досега е една история — казва Тайлър — и всичко оттук нататък е една история.