Тайлър се е нарекъл Сапунена компания „Пейпър Стрийт“. Хората разправят, че по-добър сапун от неговия нямало.
— По-лошо щеше да е — казва Тайлър, — ако случайно беше изял майката на Марла.
Дъвчейки пиле кун пао, казвам да млъкне, по дяволите.
В тази съботна вечер се намираме на предната седалка на „Импала“ от 1968 г., с две пукнати гуми, на първия ред на един паркинг, където се продават употребявани коли. Двамата с Тайлър бъбрим и пием бира от кутии, а предната седалка на тази импала е по-голяма от среден диван. В тази част на булеварда е пълно с паркинги — в бранша им викат „магазини за грънци“. Там всичките коли струват около двеста долара и през деня циганите собственици висят в офисите от шперплат и пушат дълги, тънки пури.
Колите са от очуканите първи коли, които хлапаците карат в гимназията: гремлини и пейсъри, мейвърик и хорнет, пинто, камиони „Интернешънъл Харвестър“, понижени камаро, дъстери и импали. Коли, които хората са обичали, а после са зарязали. Затворени животни. Шаферски рокли в магазин втора ръка. С драскотини и сиви, червени или черни табла, с лостове и буци кит, които никой така и не е изстъргал. Пластмасово дърво, пластмасова кожа, пластмасови хромирани интериори. Нощем циганите дори не ги заключват.
Фаровете отминават по булеварда зад цената, изписана върху огромното панорамно предно стъкло — като киноекран. Вижте САЩ. Цената е деветдесет и осем долара. Отвътре изглежда като осемдесет и девет цента. Нула, нула, десетична точка, осем, девет. Америка моли да се обадите.
Повечето коли тук са за по стотина долара и на прозореца на всички виси типов договор за продажба от типа „Каквото такова“.
Избрахме импалата, защото ако се наложи да спим в кола в събота вечер, тази е с най-големите седалки.
Ядем китайско, защото не можем да се приберем вкъщи. Или трябва да спим тук, или да будуваме цяла нощ в някоя дискотека. Ние не ходим по дискотеки. Тайлър казва, че музиката била толкова силна, особено басът, че му прецаквала биоритмите. Последния път, когато излязохме, Тайлър каза, че от силната музика получил запек. Заради това — пък и в дискотеките е твърде шумно за разговори и след две питиета всеки се чувства център на внимание, но напълно отрязан от контакт с всички останали.
Ти си трупът в английски криминален роман с убийство.
Тази нощ спим в колата, защото Марла дойде вкъщи и заплаши, че ще се обади в полицията да ме арестуват, задето съм сготвил майка й. А после се затръшка из къщата, пищейки, че съм бил вампир и канибал, почна да рита купчините „Рийдърс Дайджест“ и „Нешънъл Джиографик“ и аз я зарязах там. Накратко казано.
След случайното й нарочно самоубийство с хапчетата ксанакс в хотел „Риджънт“ не мога да си представя как Марла ще се обади в полицията, но Тайлър решава, че ще е добре тази вечер да спим навън. За всеки случай.
В случай, че Марла запали къщата.
В случай, че Марла излезе и си намери пушка.
В случай, че Марла още е в къщата.
За всеки случай.
Опитвам се да се съсредоточа.
Тук, докато колите вървят по булеварда, стиснал в ръка бира в импалата със студеното, твърдо бакелитово кормило — може би метър в диаметър, и напуканата винилова седалка, която боде гъза ми през джинсите, Тайлър казва:
— Още веднъж. Кажи ми точно какво стана.
Седмици наред не обръщах внимание на това какви ги върши Тайлър. Един път отидох с него до пощата „Уестърн Юниън“ и го гледах как пуска телеграма на майката на Марла.
ОТВРАТИТЕЛНО СБРЪЧКАНА точка МОЛЯ ПОМОЩ! Край.
Тайлър показа на чиновника картата на Марла от библиотеката, подписа телеграмата с името на Марла и кресна — да, и мъже понякога се казвали Марла, а чиновникът да си гледал работата.
Когато си тръгвахме от пощата, Тайлър каза, ако го обичам, да му се доверя. Това не ми трябвало да го знам, каза ми Тайлър и ме замъкна в „Гарбонзо“ да похапнем.
Онова, което наистина ме уплаши, не беше толкова телеграмата, колкото това, че с Тайлър ядохме навън. Никога, не, никога Тайлър не плаща в брой за нищо. За дрехи Тайлър ходи по зали за тренировки и хотели и си взема от „Загубени вещи“. Все пак е по-добре от Марла, която ходи по обществените перални, краде джинси от сушилните и ги продава по дванайсет долара чифта там, където изкупуват стари джинси. Тайлър никога не ядеше в ресторанти, а Марла не беше сбръчкана.