Без определена причина Тайлър изпрати на майката на Марла седемкилограмова кутия с шоколадови бонбони.
Друго нещо, което би влошило тази съботна вечер, казва ми Тайлър в колата, е кафявият паяк-отшелник. Когато те ухапе, той ти инжектира не само отровата, но и храносмилателен ензим или киселина, която разтваря тъканта около ухапаното и буквално стапя ръката, крака или лицето ти.
Когато всичко това започна, Тайлър се беше скатал навън. Марла пристигна вкъщи.
Без дори да почука, Марла нахлува през вратата и крещи:
— Чук-чук!
Аз чета „Рийдърс Дайджест“ в кухнята. Напълно съм объркан.
Марла крясва:
— Тайлър? Мога ли да вляза? Вкъщи ли си?
— Тайлър го няма — крясвам й.
— Не бъди гаден — крясва Марла.
Вече съм на вратата. Марла е застанала във фоайето, държи колет от „Федерал Експрес“ и казва:
— Трябва да сложа нещо в твоя фризер.
Следвам я по петите към кухнята и повтарям: „Не“.
Не.
Не.
Не.
Тя няма да си държи боклуците в тази къща.
— Но, котенце — казва Марла, — аз нямам фризер в хотела, а ти каза, че може.
Не, не съм казал. Последното, което искам, е Марла да се нанесе тук и да домъкне всичките си лайна едно по едно.
Марла разкъсва пакета на кухненската маса, вади нещо бяло от топчетата стиропор и го разтръсква под носа ми.
— Това не са лайна — казва тя. — Говориш за майка ми, тъй че — еби се.
Онова, което Марла изважда от пакета, е торбичка със същото бяло вещество, което Тайлър топи, за да прави сапун.
— Можеше да е и по-зле — казва Тайлър — ако случайно беше изял съдържанието на някоя от торбичките. Ако някоя нощ беше станал, изстискал бялата пихтия, добавил подправки и я беше хапнал като сос с пържени картофки. Или с броколи.
Повече от всичко на света тогава, докато стояхме с Марла в кухнята, исках Марла да не отваря фризера. Попитах я какво ще прави с бялата пихтия.
— Парижки устни — отвърна Марла. — С възрастта устните хлътват навътре. Пестя за колагенова инжекция. Събрала съм почти петнайсет кила колаген във фризера ти.
Попитах я колко големи устни иска? Марла каза, че се бояла от самата операция.
Онова в колета, казвам на Тайлър в колата, беше същото като това, от което правим сапун. Откакто силиконът се оказа опасен, колагенът е модното вещество, което си инжектират за заглаждане на бръчки и подпълване на тънки устни и слабоволеви брадички. Така, както обяснява Марла, колагена, който можеш да си купиш евтино, го извличали от стерилизирана и обработвана кравешка лой, но този евтин колаген не изтрайвал дълго в тялото ти. Където и да ти го инжектират, например в устните, тялото ти го отхвърля и почва да го преработва. Шест месеца по-късно устните ти пак са тънки.
Най-добрият колаген, казва Марла, била собствената ти мас, изсмукана от бедрата, преработена, пречистена и инжектирана обратно в устните. Или където и да е. Този колаген е траен.
Онова в хладилника вкъщи било колагеновият й фонд. Когато майка й понатрупа тлъстинки, й ги изсмукват и пакетират. Марла казва, че процесът се наричал липосукция. Ако колагенът не е нужен на самата й майка, тя праща пакетите на Марла. Марла няма никакви тлъстини и майка й смята, че колагенът от роднини ще е по-добър за дъщеря й от евтиния кравешки колаген.
Уличната светлина по булеварда свети през договора на стъклото и отпечатва „Каквото такова“ на бузата на Тайлър.
— Паяците — казва Тайлър — могат да снесат яйцата си под кожата ти и ларвите да си направят тунели. Ето колко лош може да стане животът.
В момента моето пиле с бадеми в топлия, гъст сос има вкуса на нещо, изсмукано от бедрото на майката на Марла.
И точно тогава, докато стояхме с Марла в кухнята, разбрахме какво е направил Тайлър. ОТВРАТИТЕЛНО СБРЪЧКАНА. Разбрах и защо е изпратил бонбони на майка й. МОЛЯ ПОМОЩ!
Казвам:
— Марла, не ти трябва да поглеждаш във фризера.