Тази седмица е малката пластмасова щипка, която придържа гумената част към чистачките. Част за еднократна употреба. Само двеста коли са засегнати. Кажи-речи нищо в сравнение с цената на труда.
Миналата седмица беше по-типично. Миналата седмица се занимавахме с кожа, обработена с някакво увреждащо плода вещество — синтетичен „Нирет“ или нещо също толкова незаконно, все още използвано в Третия свят. Нещо толкова силно, че би могло да причини вродени дефекти в зародиша на всяка бременна, попаднала на него. Миналата седмица никой не се обади в Транспортния отдел. Никой не предяви иск за компенсация.
Новата кожа, умножена по цената на труда, умножена по административната цена, ще даде повече от печалбите ни за първото тримесечие. Ако някой някога открие грешката ни, ще платим на много скърбящи семейства и пак няма да се приближим до цената на преобзавеждането на шест хиляди и петстотин кожени салона.
Но тази седмица провеждаме кампания за замяна. И тази седмица безсънието се връща. Безсъние — а сега и целият свят решава да се отбие и да се изкенза на гроба ми.
Шефът ми е със сивата вратовръзка — значи днес трябва да е вторник.
Вади някакъв лист и ме пита дали не ми липсва нещо. Този лист бил останал в копирната машина, казва той, и започва да чете:
„Първо правило на бойния клуб: за бойния клуб не се говори“.
Очите му обхождат листа от край до край и той се изкикотва.
„Второ правило на бойния клуб: за бойния клуб не се говори“.
Чувам думите на Тайлър да излизат от шефа ми — Господин Шефът с неговата средна възраст, семейна снимка на бюрото и мечти за ранно пенсиониране и зими, прекарани на паркинг за фургони нейде в аризонската пустиня. Шефът с прекалено колосаните ризи и постоянен час за подстригване всеки вторник след обяда — той ме поглежда и казва:
— Надявам се, че не е твое.
Аз съм Кипящият гняв в кръвта на Джо.
Тайлър ме помоли да му разпечатам правилата на бойния клуб и да му направя десет копия. Не девет, не единайсет.
Десет, казва Тайлър. Ала безсънието ме мъчи — не си спомням да съм спал последните три нощи. Това трябва да е разпечатаният от мен оригинал. Направих десет копия и забравих оригинала. Папарашката светкавица на копирната машина в лицето ми. Дистанцията, с която безсънието те отделя от всичко — копие на копие на копие. Не можеш да докоснеш нищо и нищо не може да те докосне.
Шефът ми чете:
„Трето правило на бойния клуб: бият се двама един срещу друг“.
И двамата не мигваме.
Шефът ми чете:
„Битките се провеждат последователно“.
Не съм спал от три дни, освен ако сега не спя. Шефът размахва листа под носа ми. Какво ще кажеш за това, пита ме. Някаква игричка, която си играя в работно време? Плащат ми за пълното ми внимание, а не да си губя времето с игрички на война. И не ми плащат, за да похабявам копирните машини.
Какво ще кажа? Той размахва листа под носа ми. Как мисля аз, пита ме, какво да прави с подчинен, прекарващ работното си време в някакъв малък въображаем свят. На негово място как бих постъпил?
Как бих постъпил?
Дупката в бузата ми, синьо-черните отоци около очите и подутият червен белег от целувката на Тайлър на опакото на ръката ми, копие на копие на копие.
Размисъл.
Защо са му на Тайлър десет копия от правилата на бойния клуб?
Индуистка крава.
На негово място, казвам, бих внимавал много на кого говоря за този лист.
Казвам, че това звучи така, сякаш го е писал някой опасен психясал убиец, и че този луд за връзване може всеки момент да изперка по време на работа и да хукне от офис на офис с полуавтоматична карабина „Армалит AR–180“.
Шефът само ме поглежда.
Този тип, казвам, сигурно всяка вечер вкъщи взема тънка пила и сцепва на кръстче всичките си патрони. Тъй че когато една сутрин пристига на работа и вкарва един залп на своя заядлив, некадърен, дребнав, мрънкащ, гъзолизничещ плужек — шеф, този патрон ще се пръсне по изпилените жлебове, ще се разтвори, както куршумите дум-дум разцъфват вътре в теб, и ще изкара сто кила от миризливите ти черва през гръбнака. Представи си как чревната ти чакра се отваря като взрив в забавен каданс в наденицата на тънкото ти черво.
Шефът дръпва листа изпод носа ми.
Давай, казвам му, чети нататък.