Не, наистина, казвам, звучи очарователно. Рожба на напълно болен ум.
И се усмихвам. Ръбчетата на дупката в бузата ми, прилична на сфинктер, имат същия синьо-черен цвят като кучешките венци. Усещам изпънатата кожа на отоците край очите си като лакирана.
Шефът само ме поглежда.
Нека ти помогна, казвам.
Четвърто правило на бойния клуб — продължавам — битките се провеждат последователно.
Шефът поглежда правилата, после мен.
Пето правило — казвам — без обувки и ризи по време на бой.
Шефът поглежда правилата, после мен.
Може би, казвам, този абсолютно болен хахо ще използва карабина „Ийгъл Апачи“, защото пълнителят й побира трийсет патрона, а тежи само четири кила и половина. Пълнителят на „Армалит“ побира само пет. С трийсет изстрела нашият напълно смахнат герой може да мине по махагоновите бюра и да изтрепе всичките вицепрезиденти, че да му остане по един патрон и за всичките директори.
Думите на Тайлър излизат от устата ми. А бях такъв добряк.
Поглеждам шефа. Шефът ми има сини, сини, сини като бледа метличина очи.
Пълнителят на полуавтоматичната карабина „Джей енд Ар 68“ също побира трийсет патрона, а тежи само три кила и половина.
Шефът само ме гледа.
Страшно е, казвам. Сигурно е някой, когото познава от години. Вероятно този тип знае всичко за него — къде живее, къде работи жена му, къде учат децата му.
Изтощително е и изведнъж става много, много досадно.
И защо са му на Тайлър десет копия от правилата на бойния клуб?
Онова, което не бива да казвам, е, че знам за кожената тапицерия, причиняваща вродени дефекти. Знам за фалшивите накладки на спирачките, които изглеждат достатъчно добре, че да подлъжат търговския агент, но сдават след две хиляди километра.
Знам за реостата на климатика, дето така се нажежава, че запалва картите в жабката. Знам колко хора изгарят живи заради дефект в горивната помпа. Виждал съм как режат краката на хора до коляното, след като турбокомпресорите избухнат и перките им прехвръкнат през огнената стена в купето. Ходил съм на огледи и съм виждал изгорелите коли, виждал съм и докладите, в които срещу ПРИЧИНА ЗА ПОВРЕДАТА пише „неизвестна“.
Не, казвам, този лист не е мой. Хващам листа с два пръста и го издърпвам от ръката му. Ръбът сигурно е порязал палеца му, защото ръката му отхвръква към устата и той засмуква, опулил очи. Смачквам листа на топка и го пускам в кошчето до бюрото си.
Може би, казвам, не бива да ми носиш всяко боклуче, което намериш.
В неделя вечер отивам в „Оставаме мъже“ и заварвам мазето на „Света Троица“ почти празно. Само Големия Боб — и аз се довличам с всичките си мускули, смлени вътрешно и външно, но сърцето ми още препуска, а мислите се вихрят като торнадо в главата ми. Това е то безсънието. Мислите ти цяла нощ се носят в ефира.
Цяла нощ си мислиш: Спя ли? Спах ли?
За капак на всичко, ръцете на Боб се подават от ръкавите на фланелката му, тапицирани с мускули, и как силно лъщят. Големия Боб се усмихва — толкова се радвал, че ме вижда.
Помислил си бил, че съм умрял.
Да, казвам — и аз така.
— Е — казва Големия Боб, — имам добра новина.
Къде са хората?
— Това е добрата новина — казва Големия Боб. — Групата се разпадна. Идвам само за да казвам, ако някой намине.
Строполявам се със затворени очи върху едно от канапетата втора употреба.
— Добрата новина — продължава Боб — е, че има нова група, но първото правило на тази нова група е, че не бива да говориш за нея.
О…
Големия Боб казва:
— А второто е, че не бива да говориш за нея.
О, мамка му. Отварям очи.
Ебаси.
— Групата се нарича „Боен клуб“ — казва Боб — и се събира всеки петък през нощта в един затворен гараж на другия край на града. В четвъртък нощем има друг боен клуб, който се събира в един гараж по-наблизо.
Не знам за никое от тези места.
— Първото правило на бойния клуб е — казва Боб, — за бойния клуб не се говори.
В сряда, четвъртък и петък вечер Тайлър прожектира филми. Миналата седмица му видях квитанцията за заплатата.
— Второ правило на бойния клуб е — казва Големия Боб, — за бойния клуб не се говори.
В събота вечер Тайлър ходи в бойния клуб с мен.
— Бият се само по двама.
В неделя сутринта се прибираме пребити и спим цял следобед.