Един детектив от полицията започна да се обажда в къщата на Пейпър Стрийт за взрива в моя апартамент. Тайлър стоеше, долепил гърди до рамото ми, и шепнеше в ухото ми, докато държах слушалката на другото си ухо и детективът ме разпитваше познавам ли някого, който може да прави динамит вкъщи.
— Гибелта е естествена част от моята еволюция — шептеше Тайлър — към трагедия и разпад.
Казах на детектива, че хладилникът е вдигнал апартамента ми във въздуха.
— Прекъсвам връзките, които ме свързват с физическата сила и собствеността — шепти Тайлър, — защото само чрез самоунищожението мога да открия по-висшата сила на своя дух.
Динамитът, каза детективът, съдържал примеси, остатъци от амониев оксалат и калиев перхлорид, което би могло да означава, че бомбата е домашно производство, а резето на входната врата било изкъртено.
Казах, че онази нощ съм бил във Вашингтон.
Детективът отсреща обясни как някой бил излял туба фреон в ключалката на резето, а после пробил цилиндъра с ръчна бургия и изкъртил ключалката с длето. Така престъпниците крадат велосипеди.
— Освободителят, който унищожава моето имущество — каза Тайлър, — се бори за спасението на духа ми. Учителят, който премахне всякаква собственост от пътя ми, ще ме направи свободен.
Детективът каза, че който и да е онзи, който е поставил домашния динамит, той е можел да пусне газта и да изгори сигналните лампи на печката дни преди самия взрив. Газта била само спусъкът. Щяло да отнеме дни, докато газта изпълни апартамента и стигне до компресора в основата на хладилника, а електрическият мотор на компресора да задейства експлозията.
— Кажи му — шепне Тайлър. — Да, ти го направи. Ти вдигна всичко във въздуха. Тъкмо това иска да чуе той.
Казвам на детектива — не, не съм оставил газта включена и не съм напуснал града после. Обичах живота си. Обичах този апартамент. Обичах всяка клечка от мебелировката. Това беше целият ми живот. Всичко — лампите, столовете, килимите, това бях аз. Чиниите в шкафовете бях аз. Растенията бях аз. Телевизорът бях аз. Онова, което гръмна, бях аз. Как не можеше да разбере?
Детективът нареди да не напускам града.
15.
Господин негова светлост, господин президентът на местния клон на националния съюз на обединените прожекционисти и оператори в независимите кина, си седеше.
Под, зад и вътре във всичко, което човекът приемаше за даденост, се разрастваше нещо ужасно.
Нищо не е неизменно.
Всичко се разпада.
Знам го, защото Тайлър го знае.
Три години подред Тайлър слепва и разрязва филмите за една верига от кина. Филмите пътуват на шест или седем малки ролки, опаковани в метален калъф. Работата на Тайлър е да слепи заедно малките ролки в една голяма, която самозареждащите се и самопренавиващи се машини да могат да поемат. След три години, седем кина, поне три прожекции във всяко кино и нови филми всяка седмица, през ръцете на Тайлър бяха минали стотици копия.
Много лошо, но тъй като били инсталирани повече самозареждащи се и самопренавиващи се киномашини, съюзът вече нямал нужда от Тайлър. На господин президента на тукашния клон се наложило да повика Тайлър да си поприказват.
Работата беше скучна, а парите — никакви, така че, както каза президентът на обединения съюз на обединените независими прожекционисти и обединените обединени кина, правели услуга на Тайлър Дърдън с това дипломатично изпързалване.
Не го приемай като отхвърляне. Приеми го като смаляване на мащаба.
Право в задника, самият господин президент казва:
— Оценяваме приноса ви за нашия успех.
О, не беше проблем, казва Тайлър и се ухилва. Докато съюзът му изпраща чекове, той щял да си държи устата затворена.
Тайлър казва:
— Приемете го като ранно пенсиониране.
През ръцете на Тайлър са минали стотици филми.
Копията са се върнали при дистрибутора. После са били завъртени пак. Комедия. Драма. Мюзикъл. Романтика. Приключенски екшън.
Снадени с еднократните порнографски кадри на Тайлър.
Содомия. Фелацио. Кунилингус. Садо-мазо.
Тайлър нямаше какво да губи.
Тайлър беше пионката на света, боклук за всекиго.