Ето какво ме накара Тайлър да отрепетирам, за да го кажа и на управителя на хотел „Пресман“.
В другата работа на Тайлър, в хотел „Пресман“, каза той, бил никой. На никого не му пукало жив ли е, умрял ли е и чувството било взаимно, майната му. Това ми каза Тайлър да кажа в офиса на управителя със седящите пред вратата охранители.
След като всичко свърши, двамата с Тайлър до късно си разказвахме истории.
Веднага след като се върна от съюза на прожекционистите, Тайлър ме накара да отида да се изрепча на управителя на хотела.
Тайлър и аз все повече заприличвахме на еднояйчни близнаци. И двамата имахме изпъкнали скули, а кожата ни бе изгубила паметта си и забравяше къде да се намести обратно, след като ни ударят.
Моите синини бяха от бойния клуб, а лицето на Тайлър беше префасонирано от президента на Съюза на прожекционистите. След като той изпълзя от канцеларията на съюза, аз отидох да се видя с управителя на хотел „Пресман“.
Седя там, в офиса на управителя на хотел „Пресман“.
Аз съм Подхилкващото се отмъщение на Джо.
Първото нещо, което управителят каза, беше, че имам три минути. През първите трийсет секунди му разказах как съм пикал в супата, пърдял съм върху крем карамела, кихал съм върху задушената цикория и сега искам хотелът да ми изпраща всяка седмица чек, равен на средната ми седмична заплата плюс бакшишите. В замяна на това няма повече да идвам на работа и няма да направя объркани, сълзливи признания пред вестниците или пред хората от здравеопазването.
Заглавията:
„Разтревожен сервитьор признава, че е развалял храната“.
Естествено, казах, мога и да попадна в затвора. Могат да ме обесят, да ми откъснат ташаците, да ме влачат по улиците, да ми одерат кожата и да ме изгорят с луга, но хотел „Пресман“ завинаги ще го запомнят като хотела, в който най-богатите хора на света са яли пикня.
Думите на Тайлър излизаха от устата ми.
А бях такъв свестен човек.
В канцеларията на съюза на прожекционистите Тайлър се разсмял, когато президентът го ударил. Ударът съборил Тайлър от стола, Тайлър се облегнал на стената и се разсмял.
— Давай, не можеш да ме убиеш — смеел се Тайлър. — Тъпо копеле. Смели ме от бой, но не можеш да ме убиеш.
Имаш твърде много да губиш.
Аз нямам нищо.
Ти имаш всичко.
Давай, право в корема. Тресни ми още един в лицето. Избий ми зъбите, но продължавай да пращаш чековете. Потроши ми ребрата, но пропуснеш ли плащането една седмица, ще се разприказвам и тебе и твоето съюзче ще ви погнат по съдилищата всички собственици на кина, филмови дистрибутори и мамички, чиито дечица може би са видели надървен кур в „Бамби“.
— Аз съм боклук — казал Тайлър. — Аз съм боклук и лайно и луд за тебе и за целия този шибан свят — казал Тайлър на президента на съюза. — На тебе не ти пука къде живея, как се чувствам, какво ям, с какво храня децата си или как плащам на лекаря, като се разболея. Да, аз съм тъп, отегчен и слаб, но въпреки това ти носиш отговорност за мен.
Седях в офиса на хотел „Пресман“ — устните ми все още бяха нацепени на около десет места от бойния клуб. Сфинктерът в бузата ми гледаше управителя на хотела — всичко беше доста убедително.
В общи линии казах същото, което и Тайлър.
След като президентът на съюза проснал Тайлър на земята, след като господин президентът видял, че Тайлър не се съпротивлява, негова светлост с голямото си като кадилак тяло, тяло по-едро и по-силно, отколкото всъщност му трябва, негова светлост замахнал с острия си чепик и сритал Тайлър в ребрата и Тайлър се разсмял. Негова светлост изстрелял върха на чепика си в бъбреците на Тайлър, след като Тайлър се свил на кълбо, но Тайлър продължавал да се смее.
— Изкарай го навън — казал Тайлър. — Довери ми се. Ще се почувстваш много по-добре. Ще се почувстваш страхотно.
В офиса на хотел „Пресман“ аз попитах управителя дали мога да използвам телефона и набрах номера на отдела за градски новини на вестника. Под погледа на управителя казах:
Здравейте, казах, аз извърших ужасно престъпление против човечеството в рамките на политически протест. Протестът ми е насочен срещу експлоатацията на работниците в сферата на услугите.
Ако вляза в затвора, няма да съм само неуравновесен ратай, който пишка в супата. Действията ми ще придобият героичен мащаб.