Сервитьор Робин Худ защитава бедните.
Това вече надскача един хотел и един келнер.
Управителят на хотел „Пресман“ много внимателно измъкна слушалката от ръката ми. Каза, че не искал повече да работя тук — не и в сегашния ми вид.
Застанал съм пред бюрото на управителя, когато питам, какво?
Тази идея не ви харесва!
И без да трепна, като продължавам да гледам управителя, засилвам юмрука на центробежния край на ръката си и с удар изкарвам прясна кръв от напуканите белези по носа си.
Без абсолютно никаква причина си спомням нощта, когато двамата с Тайлър се сбихме за първи път. Искам да ме удариш възможно най-силно.
Този удар не е чак толкова силен. Пак се удрям. Добре изглежда, с цялата тази кръв, но аз се хвърлям назад към стената, вдигам ужасен шум и чупя окачената там картина.
Счупеното стъкло, рамката, картината с цветя, кръвта са на пода, а аз се правя на шут. Какво лайно съм само. Кръвта попада върху килима, пресягам се, оставям кървави отпечатъци на чудовище по ръба на бюрото на управителя и казвам, моля ви, помогнете ми, но започвам да се кикотя.
Помогнете ми, моля.
Моля ви, не ме удряйте пак.
Подхлъзвам се пак на пода и размазвам кръв по килима. Първата дума, която ще кажа, е моля ви. Затова стискам устни. Чудовището се влачи през красивите букети и гирлянди по ориенталския килим. Кръвта капе от носа ми, стича се в гърлото и пълни устата ми, гореща. Чудовището пълзи по килима, разгорещено, и подбира мъха и праха, полепнали по кървавите му нокти. И се промъква достатъчно близо, че да сграбчи управителя на хотел „Пресман“ за ситно раирания глезен и да го каже.
Моля ви.
Кажи го.
Моля ви излиза в мехур от кръв.
Кажи го.
Моля ви.
Мехурът се пука и разпръсква кръв навсякъде.
Ето как Тайлър се освободи, за да организира бойния клуб всяка нощ през седмицата. След това се появиха седем бойни клуба, после — петнайсет бойни клуба, а още по-после — двайсет и три бойни клуба, а Тайлър искаше още. Постоянно постъпваха пари.
Моля ви, моля аз управителя на хотел „Пресман“, дайте ми парите. И пак се разкикотвам.
Моля ви.
И моля ви, не ме удряйте пак.
Вие имате толкова много, а аз нямам нищо. И започвам да катеря своята кръв нагоре по ситно раираните крака на управителя на хотел „Пресман“, който се дърпа силно, опрял ръце на перваза отзад. Дори и тънките му устни се отдръпват от зъбите.
Чудовището забива кървав нокът в колана на панталоните на управителя и се придърпва нагоре, за да се вкопчи в колосаната му риза, и обгръщам с кървави длани гладките му китки.
Моля ви. Усмихвам се, колкото да нацепя устните си.
Следва борба — управителят крещи и се опитва да махне ръцете си от мен, от кръвта ми и от разбития ми нос, мръсотията залепва по кръвта върху двама ни и тъкмо тогава, в нашия най-прекрасен миг, охранителите решават да влязат.
16.
Във вестника днес пише как някой проникнал с взлом в офисите между десетия и петнайсетия етаж на Хайн Тауър, промъкнал се навън през прозорците, изрисувал върху южната стена на сградата ухилена пететажна маска и запалил пожари — и прозорците в центъра на двете грамадни очи пламтели, огромни, живи и неизбежни над града призори.
На снимката на първа страница лицето е сърдита тиква, японски демон, дракон на алчността, увиснал в небето, а пушекът е вежди на вещица или дяволски рога. А хората реват, отметнали глави назад.
Какво ли означава това?
И кой ли би го направил? Дори след като пожарът угасна, лицето си остана там и беше още по-зле. Празните очи като че ли следяха всекиго по улицата, но в същото време бяха мъртви.
Такива неща се появяват във вестниците все по-често и по-често.
Разбира се, като прочетеш това, веднага ти се иска да разбереш дали е част от Проекта „Разруха“.
Във вестника пише, че полицията не разполага с никакви реални следи. Младежки банди или извънземни — който и да е бил, е можел да умре, докато пълзи по первазите и виси от прозорците със спрейове с черна боя в ръцете.
Дали е бил Комитетът по пакостите или Комитетът по палежите? Великанското лице вероятно е било домашното им за миналата седмица.
Тайлър сигурно знае, но първото правило на Проект „Разруха“ е: не задавай въпроси за Проект „Разруха“.