Выбрать главу

Добро ченге. Лошо ченге.

Пак кряскам на горкия момък. После, шест часа по-късно, Тайлър излиза и казва, че съжалявал, но не. Момчето трябва да си тръгне. Казва, че ако не си тръгне, щял да извика полицията.

А момчето стои.

И дрехите му продължават да се въргалят в канавката. Вятърът отвява скъсаната книжна торба.

А момчето стои.

На третия ден на прага се появява нов кандидат. Господин ангел все още е там. Тайлър излиза и просто му казва:

— Влез. Вземи си нещата от улицата и влез.

На новия Тайлър казва, че съжалявал, но е станала грешка. Новият е твърде стар за обучение и ако обича, не би ли си тръгнал.

Ходя на работа всеки ден. Прибирам се вкъщи и всеки ден отпред на верандата чакат един или двама души. Новаците не те поглеждат в очите. Хлопвам вратата и ги зарязвам на верандата. От известно време това се случва всеки ден — понякога кандидатите си тръгват, но в повечето случаи упорстват чак до третия ден и накрая по-голямата част от седемдесет и двете легла, които двамата с Тайлър купихме и подредихме в мазето, се запълват.

Един ден Тайлър ми дава петстотин долара в брой и ми нарежда през цялото време да ги държа в обувката си. Личните ми пари за погребение. Това пак идвало от старите будистки манастири.

Сега се прибирам от работа и къщата е пълна с непознати, приети от Тайлър. Всички работят. Целият първи етаж се превръща в кухня и сапунена фабрика. Тоалетната никога не е свободна. Екипи от хора изчезват за по няколко дни и се връщат с гумени торби с тънка водниста мас.

Една нощ Тайлър се качва на горния етаж, намира ме скрит в стаята ми и казва:

— Не ги безпокой. Те всички знаят какво да правят. Това е част от Проекта „Разруха“. Никой не знае целия план, но всеки е обучен да изпълнява идеално някаква проста задача.

Правилото в Проекта „Разруха“ е, че трябва да се довериш на Тайлър.

После Тайлър изчезва.

Екипи от Проекта „Разруха“ топят мас по цял ден. Не спя. Цяла нощ чувам как други екипи смесват лугата, режат сапуна на калъпи, пекат калъпите във фурната, после увиват всеки калъп в салфетка и му слагат етикета на Сапунена компания „Пейпър Стрийт“. Всички освен мен като че ли знаят какво правят, а Тайлър вечно го няма вкъщи.

Прегръщам стените — аз съм мишка, хваната в капана на този часовников механизъм от мълчаливи мъже с енергията на обучени маймуни, които готвят, работят и спят в екип. Дърпат лостове. Натискат копчета. Екип от космически маймуни по цял ден готви и по цял ден екипи от космически маймуни ядат от пластмасовите купички, които са си донесли.

Един ден тръгвам за работа и на верандата стои Големия Боб, с черни обувки, риза и панталон. Питам го виждал ли е Тайлър напоследък? Тайлър ли го е изпратил?

— Първото правило на Проект „Разруха“ — казва Големия Боб със събрани пети и изпънат гръб, като че ли е глътнал бастун — е: не задавай въпроси за Проекта „Разруха“.

Е, с каква безмозъчна дребна чест го е удостоил Тайлър, питам. Има хора, чиято работа е по цял ден само да варят ориз или да мият купите, или да изхвърлят боклука. По цял ден. Да не би Тайлър да е обещал на Големия Боб просветление, ако прекарва по шестнайсет часа на ден в увиване на калъфи сапун?

Големия Боб не казва нищо.

Отивам на работа. Прибирам се и Големия Боб е все още там. Цяла нощ не заспивам, а на другия ден Големия Боб е навън и прекопава градината.

Преди да тръгна за работа, питам Големия Боб кой го е пуснал вътре. Кой му е дал тази задача? Видял ли се е с Тайлър? Тайлър тук ли е бил снощи?

Големия Боб казва:

— Първо правило на Проекта „Разруха“: за проекта не се…

Прекъсвам го. Да, казвам. Да, да, да, да, да.

И докато аз съм на работа, екипи от космически маймуни разкопават калната ливада край къщата, ръсят пръстта с английска сол, за да намалят киселинността, и изсипват вътре камари безплатен волски тор от стопанските дворове и торби с косми от бръснарниците, за да прогонят къртиците и мишките и да увеличат протеина в почвата.

По всяко време на нощта космическите маймуни от някоя кланица се прибират с торби кръвно брашно за увеличаване на желязото в почвата и костно — за увеличаване на фосфора.

Екипи от космически маймуни садят босилек, мащерка и марули, филизи от вещерска леска, евкалипт, фалшив портокал и мента в калейдоскопични заплетени лехи. Розариум във всевъзможни нюанси на зеленото. Други екипи излизат нощем и убиват плужеците и охлювите на светлината на свещи. Екип от космически маймуни подбира само най-съвършените листа и хвойнови плодове и вари от тях естествена боя. Зарасличе, защото е естествен дезинфектант. Листа от виолетка, защото лекуват главоболие, сладка лазаркиня, защото придава на сапуна мириса на току-що окосена трева.