На предната седалка на кадилака този пич казва:
— Видя ли каква торта съм ти направил? Сам я направих.
Нямам рожден ден.
— Маслото се процеждаше през пръстените — казва механикът, — ама аз смених маслото и въздушния филтър. Проверих ремъка и клапаните. Тази вечер май ще вали, та смених и чистачките.
Питам какво е намислил Тайлър?
Механикът отваря пепелника и натиска запалката в таблото.
Казва:
— Това изпитание ли е? Изпитваш ли ни?
Къде е Тайлър?
— Първо правило на бойния клуб: за бойния клуб не се говори — казва механикът. — А последното правило на Проект „Разруха“ е: не задавай въпроси.
Какво може да ми каже тогава? Той казва:
— Онова, което трябва да разбереш, е, че баща ти е твоят модел за Господ.
Зад нас работата ми и офисът ми все повече се смаляват, смаляват, смаляват, изчезват.
Подушвам бензина по дланите си. Механикът казва:
— Ако си мъж, християнин и живееш в Америка, баща ти е твоят модел за Господ. А ако никога не си познавал баща си, ако баща ти офейка или умре, или вечно не е вкъщи, какво мислиш за Господ?
Всичко това са догми на Тайлър Дърдън. Надраскани на хартийки, докато съм спал, и дадени ми да ги разпечатам и фотокопирам в работата. Всичките съм ги чел. Дори и шефът ми вероятно ги е чел всичките.
— Най-накрая — продължава механикът — прекарваш цял живот в търсене на баща и Господ.
— Трябва обаче да се замислиш — продължава той — над възможността Господ да не те харесва. Може пък Господ да ни мрази всичките. Не е най-лошото, което може да се случи.
Според възгледите на Тайлър да привлечеш вниманието на Господ с лошотията си било по-добре, отколкото да не получиш никакво внимание. Може би защото омразата на Господ е по-добра от безразличието Му.
Ако можеш да бъдеш или най-злият враг на Господа, или нищо, какво ще избереш?
Ние сме средните деца на Господ според Тайлър Дърдън — без специално място в историята и без специално внимание.
Освен ако не привлечем вниманието на Господа, нямаме надежда за проклятие или изкупление.
Кое е по-лошо — адът или нищото?
Само ако ни хванат и накажат, можем да бъдем спасени.
— Изгори Лувъра — казва механикът — и си избърши гъза с „Мона Лиза“. Така поне Господ ще научи имената ни.
Колкото по-ниско паднеш, толкова по-високо ще излетиш. Колкото по-далече избягаш, толкова по-силно Господ ще иска да се върнеш.
— Ако блудният син никога не беше напуснал дома — казва механикът, — угоеното теле щеше още да е живо.
Не е достатъчно да те броят заедно с песъчинките на плажа и звездите в небето.
Механикът свива с черния „Корниш“ по старото околовръстно шосе без странична лента. Зад нас вече се точи опашка от камиони, движещи се с позволена скорост. Кадилакът се изпълва от светлината на фаровете зад нас и ето ни, разговаряме, отразени на предното стъкло. Караме с позволена скорост. С бързината, която позволява законът.
Законът си е закон, би казал Тайлър. Да караш прекалено бързо е същото като да запалиш пожар е същото като да сложиш бомба е същото като да застреляш човек.
Престъпникът е престъпник е престъпник.
— Миналата седмица можехме да напълним още четири бойни клуба — казва механикът. — Вероятно Големия Боб ще може да поеме следващия клон, ако намерим бар.
Значи следващата седмица той ще затвърди правилата с Боб и ще му повери собствен боен клуб.
Отсега нататък, когато някой водач основе боен клуб, докато всички стоят около лампата в средата на мазето и чакат, водачът трябва да обикаля около външния край на тълпата, в тъмното.
Питам кой е измислил новите правила? Тайлър?
Механикът се усмихва и казва:
— Ти знаеш кой измисля правилата.
Новото правило е никой да не става център на бойния клуб, казва той. Никой не е център на бойния клуб освен двамата биещи се. Гласът на водача ще кънти, докато той обикаля бавно тълпата, там в мрака. Мъжете в тълпата ще се взират в другите мъже през празния център на стаята.
Ето как ще бъде във всички бойни клубове.
Да се намери бар или гараж, който да приюти нов боен клуб, не е никак трудно. Първият бар, там, където продължава да се събира оригиналният боен клуб, изкарва наема за цял месец само от едно събиране на клуба в събота вечер.