Казах — не бягай, иначе ще трябва да те застрелям в гръб. Бях извадил пистолета и си бях сложил латексова ръкавица, така че ако някога патлакът станеше Веществено доказателство А, по него нямаше да има нищо освен засъхналите сълзи на Реймънд Хесъл, бял, на двайсет и три години, особени белези няма.
Тогава привлякох вниманието ти. Очите ти станаха толкова големи, че дори и уличните лампи да не светеха, пак щях да забележа, че на цвят са зелени като антифриз.
Ти се дърпаше все по-назад, по мъничко всеки път, когато пистолетът докосваше лицето ти — сякаш дулото беше твърде горещо или твърде студено. Докато не казах „Не отстъпвай“ и ти се остави пистолетът да те докосне, но дори и тогава завъртя глава по-далече от дулото.
Даде ми портфейла си, както те помолих.
Името ти на шофьорската книжка беше Реймънд К. Хесъл. Живееш на 1320 SE Бенинг, апартамент А. Това трябва да е приземен апартамент. Обикновено отбелязват приземните апартаменти с букви, а не с числа.
Реймънд К. К. К. К. К. К. Хесъл, на тебе говорех.
Главата ти се изви нагоре, дръпна се от пистолета и ти каза „да“. Каза — да, живееш в мазе.
В портфейла ти имаше и снимки. На майка ти.
За тебе това беше тежко — трябваше да отвориш очи и да видиш снимката на мама и татко усмихнати, като в същото време виждаш и дулото. Но ти го направи, а после очите ти се затвориха и ти се разплака.
Ще ти мине — невероятното чудо на смъртта. В един момент си личност, а в следващия — предмет, и мама и татко ще трябва да се обадят на стария доктор Някойси и да вземат зъболекарския ти картон, защото от лицето ти няма да е останало кой знае какво, и мама и татко винаги са очаквали от тебе много повече, и не, животът не е справедлив и ето сега какво ти дойде до главата.
Четиринайсет долара.
Това — казах, — това майка ти ли е?
Да. Ти плачеше, подсмърчаше, плачеше. Преглътна. Да.
Имаше карта от библиотеката. Карта от видеотеката. Карта за социална осигуровка. Четиринайсет долара в брой. Исках да прибера картата за автобуса, но механикът каза да взема само шофьорската книжка. Студентска карта с изтекъл срок.
Учил си нещо.
В този момент ти вече се разрева доста яко, затова притиснах малко по-силно пистолета в бузата ти и ти почна да се дърпаш, докато не ти казах не мърдай, или веднага ще умреш. А сега, какво учеше?
Къде?
В колежа, казах. Имаш студентска карта.
О, не знаех, хлъц, глът, смрък, смрък, биология.
Чуй сега, ти ще умреш, Реймънд К. К. К. Хесъл — тази нощ. Може да умреш след секунда или след час — ти си решавай. Така че излъжи ме. Кажи ми първото, дето ти дойде наум. Измисли нещо. Хич не ми дреме. Пистолетът е у мен.
Най-накрая ти се заслуша и започна да се измъкваш от малката трагедия в главата ти.
Попълни празното място. Какъв иска да стане Реймънд Хесъл, като порасне?
Вкъщи, каза, искаш само да се прибереш вкъщи, моля ви.
Без глупости, казах. Но после как искаш да си прекараш живота? Ако изобщо ставаш за нещо.
Измисли нещо.
Не знаеш.
Тогава ще умреш още сега, казах. А сега обърни глава, казах.
Смъртта ще започне след десет, девет, осем.
Ветеринар, казваш ти. Искаш да станеш ветеринар, ветеринарен лекар.
Значи животни. За това трябва да учиш.
Страшно много учене трябва, каза ти.
Можеш или да отидеш да учиш и да си скъсваш гъза от зубрене, Реймънд Хесъл, или да умреш. Ти избирай. Набутах портфейла ти в задния джоб на джинсите ти. Значи ти всъщност искаш да лекуваш животни. Дръпнах осоленото дуло от едната ти буза и го притиснах към другата. Това ли винаги си искал да станеш, д-р Реймънд К. К. К. К. Хесъл — ветеринар?
Ъхъ.
Не се будалкаш, нали?
Не. Не, искаш да кажеш да, не се будалкам.
Ъхъ.
Добре, казах и притиснах мокрия край на дулото в брадичката ти, после във върха на носа и навсякъде, където го притиснах, дулото оставяше лъскаво мокро кръгче от твоите сълзи.
Е, казах аз, върни се в училище. Ако утре се събудиш, намери начин да се върнеш в училище.
Притиснах мокрия край на дулото във всяка буза, после в брадичката ти, после в челото ти и оставих дулото така. Може да умреш и веднага, казах.
Книжката ти е у мен.
Знам кой си. Знам къде живееш. Ще задържа книжката ти и ще те проверявам, Реймънд. К. Хесъл. След три месеца, после след шест месеца, после след година — и ако не си се върнал в колежа и не учиш за ветеринар, ще умреш.