После си буден и Тайлър стои в тъмното до леглото.
Събуждаш се.
Тъкмо когато заспиваше, Тайлър се появи и каза:
— Събуди се. Събуди се, разрешихме проблема с полицията тук, в Сиатъл. Събуди се.
Полицейският комисар искал да наложи контрол над така наречената от него бандитска дейност и нелегални клубове за бокс в извънработно време.
— Но ти не се тревожи — казва Тайлър. — Господин полицейският комисар няма да създава проблеми — казва Тайлър. — Гепили сме го за топките.
Питам Тайлър дали ме е следил.
— Смешна работа — казва Тайлър. — И аз се канех да те питам същото. Говорил си за мен с други хора, лайненце такова. Наруши обещанието си.
Тайлър се чудел кога ли ще го разкрия.
— Всеки път, когато заспиш — казва Тайлър, — аз се измъквам и правя някоя щуротия, нещо налудничаво, нещо съвсем хахаво.
Тайлър коленичи до леглото и шепне:
— Миналия четвъртък, когато ти заспа, аз взех самолета за Сиатъл да поогледам бойните клубове. Да проверя колко хора връщат, такива работи. Да потърся нови таланти. В Сиатъл също имаме Проект „Разруха“.
Пръстът на Тайлър проследява отоците по челото ми.
— Имаме Проект „Разруха“ в Лос Анджелис и Детройт, голям Проект „Разруха“ върви във Вашингтон, в Ню Йорк. В Чикаго имаме такъв Проект „Разруха“, че не е истина.
Тайлър казва:
— Не мога да повярвам, че наруши обещанието си. Първо правило — за бойния клуб не се говори.
Миналата седмица бил в Сиатъл и един барман с шина на врата му казал, че полицията щяла да организира хайка срещу бойните клубове. Самият полицейски комисар го желаел особено силно.
— Да, обаче — казва Тайлър — ние имаме полицаи, които идват да се бият в клуба и много се кефят. Имаме вестникарски репортери, служители в съда и адвокати и знаем всичко още преди да е станало.
Щели да ни затварят.
— Поне в Сиатъл — казва Тайлър.
Питам Тайлър какво е предприел.
— Какво сме предприели — поправя ме той.
Свикали сме събрание на Комитета по нападенията.
— Вече няма „аз“ и „ти“ — казва Тайлър и ме щипва по носа. — Мисля, че си го схванал.
И двамата използваме едно и също тяло, но по различно време.
— Възложихме специално поръчение за домашно — казва Тайлър. — Казахме: „Донеси ми топли-топли ташаците на негова почитаема светлост полицейския комисар на Сиатъл г-н Някойси“.
Не сънувам.
— Сънуваш, сънуваш — казва Тайлър.
Сформирали сме отряд от четиринайсет космически маймуни и петима от тези космически маймуни са полицаи. Тази вечер в парка, докато почитаемият разхождал кучето си, е имало само от нашите хора.
— Не се тревожи — казва Тайлър. — На кучето нищо му няма.
Цялата атака отнела три минути по-малко от най-доброто ни време. Предвидили сме дванайсет минути. Най-доброто ни време досега беше девет минути.
Пет космически маймуни го повалят. Тайлър ми разказва това, но аз някак си вече го знам. Три космически маймуни вардят. Една маймуна му слага етера. Една маймуна смъква почитаемите му гащи. Кучето е шпаньол и лае ли лае. Лае ли лае. Лае ли лае.
Една космическа маймуна увива гумения ремък три пъти и го пристяга около почитаемия му пакет.
— Друга маймуна се мушва между краката му с ножа — шепне Тайлър, прилепил насинено лице до ухото ми. — И аз прошепвам в дълбокопочитаемото ухо на комисаря, че ще е по-добре да остави бойните клубове на мира, инак ще разтръбим на целия свят, че негова почитаема светлост няма топки.
Тайлър шепне:
— Докъде мислите, че ще стигнете, почитаеми?
Гуменият ремък прекъсва всякаква чувствителност там долу.
— Докъде мислите, че ще стигнете в политиката, ако гласоподавателите разберат, че нямате орехчета?
Почитаемият вече е загубил всякаква чувствителност.
Топките му са студени като лед, човече.
Ако се наложи дори и един боен клуб да бъде затворен, ще разпратим топките му на изток и на запад. Едната отива в „Ню Йорк Таймс“, другата — в „Лос Анджелис Таймс“. По една за всеки. Официално съобщение, един вид.
Космическата маймуна маха напоения с етер парцал от устата му и комисарят казва „недейте“.
А Тайлър казва:
— Ние нямаме какво да губим освен бойния клуб.
Комисарят — той има всичко.
За нас остават само лайната и боклуците на света.