Тайлър кимнал на космическата маймуна с ножа между краката на комисаря.
И подхвърлил:
— Представи си как до края на живота ти дюкянът ти плющи празен.
— Не — казал комисарят.
И „недейте“.
Престанете.
Моля ви.
О.
Боже.
Помогнете.
Ми.
Помощ.
Не.
Аз.
Боже.
Аз.
Спрете.
Ги.
И космическата маймуна плъзва ножа, и той прерязва само гумения ремък.
Шест минути всичко на всичко, и сме готови.
— Запомни — казал Тайлър. — Хората, които се опитваш да стъпчеш — те са онези, от които зависиш. Ние сме хората, които ти перат прането, готвят храната ти, сервират вечерята ти. Ние оправяме леглото ти. Пазим те, докато спиш. Караме линейките. Свързваме те по телефона. Ние сме готвачите и таксиметровите шофьори и знаем всичко за тебе. Ние обработваме застрахователните ти полици и кредитните ти карти. Контролираме всяка част от живота ти. Ние сме средните деца на историята, възпитани от телевизията да вярваме, че някой ден ще станем милионери, кинозвезди и рок звезди — ала няма да станем. И ние тепърва го проумяваме — казал Тайлър. — Така че не се ебавай с нас.
Наложило се космическата маймуна да притисне силно кърпата, за да заглуши хълцането на комисаря и да го приспи съвсем.
Друг отряд го облякъл и го отнесъл вкъщи заедно с кучето. Оттук нататък от него зависело да запази тайната. И не, не очакваме повече опити за затваряне на бойни клубове.
Почитаемият се прибрал вкъщи уплашен, но непокътнат.
— Всеки път, когато даваме тези дребни поръченийца за домашно — казва Тайлър, — хората от бойния клуб, които нямат какво да губят, навлизат все по-навътре в Проект „Разруха“.
Коленичил до леглото ми, Тайлър казва:
— Затвори очи и дай ръка.
Затварям очи и Тайлър поема дланта ми. Чувствам устните на Тайлър върху белега от неговата целувка.
— Казах, че ако говориш зад гърба ми, никога повече няма да ме видиш — казва Тайлър. — Ние не сме двама отделни мъже. Накратко казано, когато си буден, ти командваш положението и можеш да се наричаш както си искаш, но в мига, в който заспиш, аз поемам смяната и ставаш Тайлър Дърдън.
Но нали се бихме, казвам. В нощта, когато измислихме бойния клуб.
— Ти всъщност не се би с мен — казва Тайлър. — Сам го каза. Ти се би с всичко, което мразиш в живота си.
Но аз те виждам.
— Ти спиш.
Но ти живееш в къща под наем. Имаше работа. Даже работеше на две места.
Тайлър казва:
— Поискай си анулираните чекове от банката. Наех къщата на твое име. Мисля, ще забележиш, че почеркът на чековете за наем съвпада с този на бележките, които печаташе за мен.
Тайлър е харчил моите пари. Нищо чудно, че вечно превишавах кредитния си лимит.
— А работата? Ами защо според теб си толкова изтощен? Боже мили, това не е безсъние. Веднага щом заспиш, застъпвам аз и отивам на работа или на боен клуб, или каквото там. Имаш късмет, че не съм се хванал на работа като търговец на змии.
Ами Марла, казвам.
— Марла те обича.
Марла обича тебе.
— Марла не прави разлика между теб и мен. Вечерта, когато сте се запознали, си й се представил с фалшиво име. Ти никога не казваше истинското си име в групите за взаимопомощ, лайно преструванско. Откакто й спасих живота, тя мисли, че се казваш Тайлър Дърдън.
И сега, когато вече знам за Тайлър, той би ли бил така добър да изчезне?
— Не — казва Тайлър и продължава да държи ръката ми. — Първо на първо, аз нямаше да съм тук, ако ти не ме искаше. Ще продължа да си живея живота, докато спиш, но ако се ебаваш с мен — ако се приковеш с верига за леглото нощем или вземеш големи дози приспивателно — ще станем врагове. И ще ти го върна тъпкано.
О, що за глупости. Това е сън. Тайлър е проекция. Той е случай на раздвоение на личността. Състояние на психогенна фуга. Тайлър Дърдън е моя халюцинация.
— Мани ги тия лайна — казва Тайлър. — Може пък ти да си моя шизофренна халюцинация.
Аз бях първи.
Тайлър казва:
— Да, да, да, ама чакай да видим кой ще остане последен.
Това не е истина. Това е сън и ще се събудя.
— Ами събуди се тогава.
А после телефонът звъни и Тайлър изчезва. Слънчевите лъчи пробиват през завесите. Това е събуждането ми по телефона в седем сутринта и когато вдигам слушалката, линията е мъртва.