Събуждаш се на „Лав Фийлд“.
Тайлър сменяше ролките в прожекционната кабина, ако киното беше от старите. При смяна на ролките имаш в кабината две прожекционни машини и едната работи.
Знам го, защото Тайлър го знае.
На втората машина е нагласена следващата ролка от филма. Повечето филми представляват шест-седем малки ролки лента, които се прожектират в определен ред. В по-новите кина слепват всички ролки заедно в една голяма. Така няма нужда от две машини и от постоянна смяна на ролките — ролка номер едно, смяна, ролка номер две на втората машина, смяна, ролка номер три на третата машина.
Смяна.
Събуждаш се на „Сий Так“.
Разглеждам хората на ламинираните инструкции за безопасност. Жена плува в океана, кестенявата й коса се стеле зад гърба й, тя притиска към гърдите си спасителна възглавничка. Очите й са широко отворени, но нито се усмихва, нито се мръщи. На друга снимка хора, спокойни като хиндуистки свещени крави, се протягат от седалките към кислородните маски, провиснали от тавана.
Трябва да е авария.
О…
Налягането в салона спада.
О…
Събуждаш се на „Уилоу Рън“.
Старо кино, ново кино — за да закара филма в следващото кино, Тайлър трябва да го прехвърли обратно на първоначалните шест-седем ролки. Малките ролки се пъхат в два шестоъгълни калъфа. Всеки калъф си има дръжка. Вдигаш го и си изкълчваш рамото. Толкова са тежки.
Тайлър е келнер по банкети — обслужва масите в един хотел в центъра. Тайлър е и прожекционист, член на Съюза на прожекционистите. Не знам откога Тайлър работи през всичките онези нощи, когато аз не мога да заспя.
В старите кина, в които филмът се прожектира на две машини, прожекционистът трябва през цялото време да е там, за да сменя машините точно на секундата — и затова публиката никога не забелязва кога едната ролка свършва и започва другата. Трябва да се внимава за белите точки в горния десен ъгъл на екрана. Това е предупредителният знак. Като гледаш филма, в края на ролката се виждат две точки.
„Изгорено от цигара“ — така им викат в занаята.
Първата бяла точка — това е двуминутното предупреждение. Тогава включваш втората машина, за да загрее.
Втората бяла точка е петсекундното предупреждение. Вълнение. Стоиш между двата проектора. В кабината е страшна жега от ксеноновите лампи — погледнеш ли право в тях, ослепяваш. Първата точка се мярка на екрана. Звукът във филмите излиза от голям високоговорител зад екрана. Прожекционната кабина е звукоизолирана — вътре тракат зъбците, които въртят филма зад лещата със скорост два метра в секунда, десет кадъра в трийсет и пет сантиметра. Шейсет кадъра се изнизват за секунда и трещят като картечница „Гетлинг“. Двете машини работят, ти стоиш между тях и държиш лостовете за пускане и спиране и на двете. При много старите машини на главината на ролката е монтирана аларма.
Дори когато дават филма по телевизията, предупредителните точки са си на мястото. Даже и когато прожектират филма в самолет.
Щом по-голямата част от лентата се навие на втората ролка, тя започва да се върти по-бавно, а първата трябва да се върти по-бързо. В края на лентата втората ролка се завърта толкова бързо, че алармата започва да звъни, за да те предупреди, че смяната наближава.
Мракът е нажежен от лампите в проекторите. Алармата звъни. Застанете между двата проектора с лост във всяка ръка и наблюдавайте ъгъла на екрана. Втората точка се появява. Пребройте до пет. Дръпнете единия лост надолу. В същото време бутнете другия нагоре.
Смяна.
Филмът продължава. Никой от публиката не усеща нищо. На ролката има аларма, затова прожекционистът може да си подремне. Прожекционистите вършат много неща, които не бива да вършат. Не всяка машина има аларма. Понякога вкъщи се събуждаш в тъмното си легло, обзет от ужас, че си заспал в кабината и си пропуснал смяната. Публиката ще те псува. Публиката — киномечтата й е съсипана, а управителят ще се обади в съюза.
Събуждаш се на „Криси Фийлд“.
Чарът на пътуването е в това, че където и да отида, животът е мини. Отивам при хотелските миниатюрни сапунчета, миниатюрни шампоанчета, масло в разфасовка за еднократна употреба, мъничка тубичка освежител за уста и четка за еднократно ползване. Сгъни се в стандартното самолетно кресло. Ти си великан. Проблемът е, че раменете ти са твърде широки. Краката ти, като на Алиса в Страната на чудесата, изведнъж стават километрични — толкова дълги, че докосват стъпалата на седящия отпред. Пристига обядът: миниатюрен хоби комплект „Направи си сам пиле кордон бльо“ — един вид играчка за сглобяване, да се намираш на работа.