Марла крещи:
— Ти застреля специалния кметски наместник по рециклирането!
Тайлър е застрелял специалния кметски наместник по не знам си какво.
Марла казва:
— И нямаш никакъв рак!
Ама че бързо се развиват събитията.
Щрак с пръсти.
Всички гледат.
И ти нямаш рак! — крясвам.
— Идва тук от две години — крещи Марла, — а нищо му няма!
Опитвам се да спася живота ти!
— Какво? Защо животът ми трябва да се спасява?
Защото ме следиш. Защото тази вечер си ме проследила, защото си видяла как Тайлър Дърдън убива човек, а Тайлър ще убие всеки, който заплашва Проекта „Разруха“.
Всички в стаята като че са изключили за малките си трагедии. За малкото си раче. Дори и хората, замаяни от болкоуспокояващи, се блещят и се ослушват.
Казвам на тълпата — съжалявам. Не съм искал да сторя зло. Трябва да се махнем. Навън му е мястото да говорим за това.
Всички се развикват:
— Не! Останете! А по-нататък?
Не съм убил никого, казвам. Аз не съм Тайлър Дърдън. Той е другата страна на раздвоената ми личност. Казвам — гледал ли е някой тук филма „Сибила“?
Марла пита:
— И кой ще ме убие?
Тайлър.
— Ти ли?
Тайлър, казвам, но аз мога да се погрижа за него. Ти само се оглеждай за членове на Проект „Разруха“. Тайлър вероятно им е заповядал да те проследят или да те отвлекат, или кой знае какво.
— И защо да ти вярвам?
Ама че бързо се развиват събитията.
Казвам, защото мисля, че ми харесваш.
Марла казва:
— Значи не ме обичаш?
Моментът и без това е гаден, казвам. Не го насилвай.
Всички зяпачи се усмихват.
Трябва да вървя. Трябва да се махна оттук. Казвам — оглеждай се за типове с бръснати глави или с вид на пребити. Насинени очи. Избити зъби. Такива работи.
А Марла казва:
— И къде отиваш?
Трябва да се погрижа за Тайлър Дърдън.
27.
Той се казваше Патрик Мадън и беше специален кметски наместник по рециклирането. Той се казваше Патрик Мадън и беше враг на Проект „Разруха“. Обикалям около Първа методистка църква в нощта и спомените се връщат.
Всичко, което знае Тайлър, се връща при мен.
Патрик Мадън съставял списък на баровете, в които се събира бойният клуб.
Изведнъж аз знам как се пуска киномашина. Знам как се разбиват ключалки и как Тайлър е наел къщата на Пейпър Стрийт точно преди да ми се открие на плажа.
Знам как се е появил Тайлър. Тайлър обичаше Марла. От първата вечер, когато я срещнах, Тайлър или някаква част от мен копнееше да бъде с Марла по някакъв начин.
Не че това има значение. Не и сега. Но всички подробности изникват в паметта ми, докато вървя в нощта към най-близкия боен клуб.
В събота вечер в мазето на бар „Армъри“ се събира боен клуб. Вероятно можете да го намерите в списъка на Патрик Мадън, горкия мъртъв Патрик Мадън.
Тази вечер отивам в бар „Армъри“ и щом влизам, тълпата се разтваря като цип. За всички тук аз съм Тайлър Дърдън, Великият и Могъщият. Бог и отец.
Навсякъде край себе си чувам:
— Добър вечер, сър.
— Добре дошли в бойния клуб, сър.
— Благодарим, че ни посетихте, сър.
Мутрата ми на чудовище почти е взела да заздравява. Дупката в лицето ми се усмихва през бузата. Истинската ми уста е присвита.
Тъй като съм Тайлър Дърдън и можете да ми цунете гъза, се записвам да се бия с всички в клуба тази вечер. Петдесет битки. Последователно. Без обувки. Без ризи.
Битките продължават колкото е необходимо.
И ако Тайлър обича Марла.
Аз обичам Марла.
И онова, което става, не е само на думи. Искам да омърся всички френски плажове, които никога няма да видя. Представете си как преследвате елени през влажните гори край Рокфелер Сентър.
В първата битка пичът ми прави двоен нелсън и блъска главата ми, блъска бузата ми, блъска дупката в бузата ми в бетонния под, докато зъбите в устата ми изскачат и забиват криви корени в езика ми.
Сега си спомням Патрик Мадън мъртъв на пода и миниатюрната му, подобна на статуетка съпруга — малко момиченце с коса на кок. Жена му се киска и се опитва да налее шампанско в устата на мъртвия си съпруг.