„Работи здраво и може да станеш прочут“.
Призля му. Видя някакъв мъж: грееше се на разгорения мангал, седнал на висок стол зад писалището до входната врата на трапезарията. До лакътя му имаше запален светилник. Мъжът остави стилото, с което пишеше нещо, и го погледна с вдигната вежда.
— Мокър си, а?
— Дъждът е мокър обикновено — отвърна кисело Тарас. — Аз съм Тарас от… Тарас от Мегарион. Нов състезател. За Белите.
— Тъй ли? Чух за тебе. — „Е, някой поне е чул“, помисли си Тарас. Мъжът го огледа от глава до пети, но не се изсмя, нито изглеждаше развеселен. — Асторгус е вътре. Махни я тая шапка и влизай.
Тарас се озърна къде да я остави.
— Дай ми я. — Секретарят — или какъвто там се падаше — я хвана с два пръста като вмирисана риба и я пусна на пейката зад писалището. Отри пръстите си в халата и отново се наведе над работата си. Тарас въздъхна, избута кичура от очите си и отвори тежките дъбови крила към трапезарията.
И замръзна.
Видя огромна ярко осветена зала, претъпкана с хора по всички маси. Утринната тишина се разтърси от внезапен, огромен, гръмовен рев, изригнал като вулкан, толкова силен, че мертеците се разтресоха. Застинал като статуя на прага, Тарас осъзна, че всички са скочили на крака — мъже и жени — с чаши и бокали, вдигнати към него, и че реват името му толкова силно, че почти можеше да си представи как майка му го чува на половин свят оттук, в Мегарион.
Слисан, замръзнал на място, Тарас отчаяно се мъчеше да схване какво става все пак.
Един набит и нашарен с много белези мъж хвърли чашата си — тя отскочи от пода и виното се плисна — и закрачи през залата към него.
— Кълна се в брадата на безбрадия Джад! — ревна прочутият Асторгус, водачът на всички Сини. — Направо не мога да повярвам, че ония идиоти те пуснаха! Ха! Ха-ха-ха! Добре дошъл, Тарас от Мегарион, горди сме, че си сред нас! — Стисна го така, че насмалко да му строши ребрата, пусна го и отстъпи назад. Лицето му сияеше.
Шумотевицата в залата продължаваше. Тарас видя самия Скорций — великия Скорций — усмихваше му се широко, вдигнал бокала си. Двете хлапета, които го бяха довели, също бяха тук, смееха се в един ъгъл, после пъхнаха пръсти в устите си и изсвириха пронизително. А ето, че и секретарят и един от стражите на портата дойдоха и го затупаха по гърба.
Тарас се усети, че е зяпнал. Затвори уста. Едно младо момиче, танцьорка, пристъпи към него с чаша вино и му я подаде, после го целуна по бузите. Тарас едва успя да преглътне. Погледна чашата в ръката си, вдигна я колебливо към залата и я изпи на един дъх, което предизвика още по-шумен одобрителен рев и свиркане. Продължаваха да викат името му.
Изведнъж се уплаши, че ще се разреве като малко дете.
Обърна се към Асторгус. Постара се да изглежда спокоен. Окашля се.
— Това е… много щедро посрещане за нов ездач на Белите.
— Белите ли? Какви Бели бе? Обичам си аз Белия отбор както баща най-малкото си чедо, но ти не си с тях, момко. Ти си вече Син състезател. Вторият на Сините, зад Скорций. За това празнуваме!
Тарас примига на пресекулки и изведнъж реши, че много, ама много скоро трябва да иде в някой храм. Трябваше да благодари на боговете, а Джад определено ставаше за начало.
Докато подхождаше към бариерата в квадригата си, стиснал юздите на изнервените коне — беше вторият ден на състезателния сезон и пролетната слънчева светлина се изливаше върху крещящата тълпа на Хиподрума, — на Тарас и през ум не му минаваше да отмени благодарностите и свещите, които бе поднесъл преди месеци. Но тази сутрин беше изплашен до смърт. Съзнаваше, че прави нещо, което е значително над възможностите му, и едва успяваше да потисне напрежението си.
Вече разбираше съвсем точно как бяха разсъждавали Асторгус и Скорций, за да стигнат до хода с привличането му за Сините. Втори колесничар през последните две години беше Руланий от Сарника (като повечето състезатели), но се беше превърнал в проблем. Мислеше се за по-добър, отколкото е, и заради това бе започнал да пие. Много.
Ролята на Втория колесничар за фракция, в която Скорций носи сребърния шлем, по същество беше предопределена от тактически предизвикателства. Ако си Вторият, не печелиш състезания (освен по-малките, когато Първите не карат). Усилията ти са да се погрижиш на твоя Първи да не му се попречи да ги спечели.
Това включваше блокирания (фини), задържане на пътеки против Зелените, принуждаването им да заобикалят на завоите, забавяния, за да забавиш другите, или силно изоставане в точно избран момент, за да отвориш пространство, през което да премине водачът ти. Понякога дори устройваш сблъсък в подходящ момент, със свързаните с това доста сериозни рискове. Трябва да си наблюдателен, бдителен, да си готов да понасяш удари и отоци, да схващаш бързо кодираните заповеди, които Скорций може да ти изреве по трасето, и по същество да си примирен, че си просто придатък на своя водач. Триумфалните възгласи никога няма да са за теб.