Най-сетне задържаха кървенето с марля в раната. След това Рустем внимателно свали цялата превръзка (според предписанията на Галинус, поне в това отношение) и постави тръбичка за дренаж. Това също трябваше да причини силна болка. Протече гъста синкава течност. Повече, отколкото му харесваше. После се забави. Рустем огледа домашните шила и игли, които му бяха донесли — единственото, с което разполагаше вместо фибули за затваряне на раната. Реши засега да я остави отворена. При толкова течност можеше да се наложи да дренира отново.
Наложи набързо приготвената домашна лапа (направена добре, с добра плътност, както забеляза) и уви ленения бинт хлабаво. Искаше му се по-силен компрес, склонен беше да използва киновар — в скромни пропорции естествено, за такава рана щеше да е отровно, ако се прекали. На заранта щеше да се опита да намери някъде подходящите съставки.
Трябваха му и още дренажни тръбички. Ребрата трябваше да се стегнат по-силно, но раната беше по-добре да остане достъпна за наблюдение първите няколко дни. Прословутата четворка на Меровий за опасност: Червено и подуто, с парене и болка. Едно от първите неща, които научаваше всеки лекар и на изток, и на запад.
Преместиха колесничаря на горния етаж, на плота на масата. Това доведе до ново кървене, но пък трябваше да се очаква. Рустем смеси по-тежка доза от обичайното си успокоително и поседя край леглото на пострадалия, докато не се увери, че е заспал.
Малко преди да заспи — очите му вече бяха затворени, — колесничарят тихо промълви със съвсем спокоен глас, който обаче все пак намекваше, че се опитва да обясни нещо:
— Тя беше със семейството си, нали разбираш…
Не беше необичайно успокоителното да кара хората да бълнуват и да говорят безсмислици. Рустем остави един от слугите да бди край болника с указание да го повика веднага, ако стане нещо нередно, и се прибра да поспи. Елита вече беше там — казал й беше да отиде в стаята му. Леглото беше меко и удобно, стоплено от тялото й. Унесе се в сън почти моментално. Лекарите трябва да знаят да правят и това, наред с куп други неща.
На заранта, когато се събуди, момичето го нямаше, но огънят припукваше, до него имаше леген с топла вода и ленена кърпа, дрехите му бяха на окачалка, също близо до пламъците. Рустем полежа още миг, докато се ориентира, а после направи първият си жест за деня, с дясната ръка на изток, и промълви името на Богинята.
На вратата се почука. Три пъти. Първият значим звук за деня. Звукът и числото бяха благоприятни поличби. Той отговори и влезе икономът. Разстроен и смутен. Не беше изненадващо, предвид снощните събития.
Но явно се оказа, че не е само това.
Явно вече имаше хора, които искаха да се срещнат с Рустем. Доста хора, при това видни особи. След брачното празненство из града мигновено се беше разнесла мълвата, че е дошъл басанидски лекар и учител и е отседнал временно в дома на презида на сената. А колкото и оскърбително и свирепо да се отнасяха пияните млади привърженици на фракциите към всички чужденци, страдащите телом и духом имаха друг възглед за тайнствената мъдрост на Изтока.
Рустем изобщо не се беше замислял за тази възможност, но развоят на нещата едва ли можеше да се нарече нежелан. И дори можеше да се окаже полезен. Седнал в леглото, той поглади брадата си, докато бързо размисляше, и нареди на иконома, чието поведение беше станало много почтително след миналата нощ, да каже на пациентите да дойдат следобед. Също тъй го помоли да им обясни, че таксите му са много високи и да са подготвени за това. Добре беше всички да решат, че не е нищо повече от алчен басанид, пристигнал със съвсем прозрачна цел.
Трябваха му знатни и богати пациенти. Онези, които можеха да платят високите такси, знаеха важни неща и можеше да ги споделят с един доктор. Хората го правеха навсякъде, а той неслучайно беше дошъл тук все пак. Попита за своя пациент и икономът го уведоми, че раненият още спи. Рустем му нареди да остави някой да го наглежда периодично и да съобщи — дискретно, — когато се събуди. Никой не биваше да научава, че Скорций е тук. На Рустем все още му беше малко смешно как се беше изумил киселият суховат иконом предната нощ от пристигането на някакъв си най-обикновен колесничар.
— Джад на благословеното Слънце! — възкликна, кога то внесоха ранения, и ръката му изписа във въздуха религиозен знак. Тонът му намекваше, че едва ли не вижда назованото божество, а не просто го назовава.