„Святи хора и колесничари, това почитат в Сарантион“. Стара поговорка. Май беше вярна. Забавно.
След като се уми, облече и похапна леко в кухнята, Рустем се разпореди слугите да преподредят двете стаи на първия етаж в стаи за прегледи и да му донесат някои необходими неща. Икономът се оказа старателен и сдържан човек. Хората на Боносус можеше и да го шпионират, но бяха обучени добре и докато слънцето се вдигне високо във ведрия, благоприятно започнал ден в ранната пролет, Рустем вече разполагаше със стаи и принадлежности, достатъчни за работата му. Пристъпи официално във всяка от тях, с левия крак на всеки праг, и призова Перун и Богинята. Поклони се към четирите ъгъла, като започна с източния, огледа всичко грижливо и заяви, че е доволен.
Малко преди обед момчето, синът на сенатора, което беше довело атлета през нощта, се появи отново, лицето му бе посивяло от напрежение. Изглежда, младежът изобщо не беше спал. Рустем делово го отпрати да купи ленени бинтове и някои неща за налагането на раната. Задачи, от които младежът се нуждаеше. Дори му беше трудно да си напомни, че точно той беше убил Нишик предната утрин. Бързо се променяха нещата тук, явно.
Младежът изглеждаше доволен и уплашен едновременно.
— Ъъ… помолих ви да… Татко не бива да научи, че аз… че аз го… доведох тук. Моля ви…
Беше го казал и през нощта. Явно беше излязъл навън без разрешение. Какво пък, разбира се — все пак беше убил човек заранта. Рустем беше кимнал през нощта, направи го и сега. Заплитащата се паяжина от тайнственост можеше също да се окаже от полза, реши той. Хора, които му дължат. Денят започваше добре.
Щяха да му дотрябват скоро и един-двама ученици, колкото за тежест и приличие. Но това щеше да дойде по-късно. Засега накара Елита да се облече в дълга тъмнозелена туника и й показа как да му води пациентите във вътрешния кабинет, докато другите чакат в предната стая. Обясни й, че ще трябва да остава с него, ако пациентът е жена. Лекарите често бяха подлагани на дивашки обвинения и втора присъстваща жена бе необходима предпазна мярка, още повече че нямаше ученици.
Малко след обеда икономът го уведоми, че отвън пред входната врата вече са се събрали над двайсет души или са пратили слуги да им пазят ред. Съседите вече се оплаквали. Все пак кварталът беше богаташки.
Рустем му заръча да предаде изричните му извинения на съседите, да запиша имената на чакащите и да определи граница от най-много шестима пациенти на ден. Беше необходимо, ако държеше да изпълни и другите си задачи, заради които бе дошъл тук. Намереше ли си ученици, те можеха да започнат да подбират онези, които най се нуждаят от него. Щеше да си е истинска загуба на време да се занимава с дребни катаракти. В края на краищата нали използваха метода на Меровий от Тракезия и тук на запад трябваше да знаят техниките му.
Елита, доста привлекателна в зелената туника и вече някак не толкова свенлива, влезе припряно в стаята. Мъжът горе се бил събудил. Рустем бързо се качи и влезе, с левия крак напред.
Мъжът се беше надигнал и седеше, подпрян с възглавници. Беше много пребледнял, но погледът му изглеждаше бистър и той вече не дишаше толкова плитко.
— Докторе. Дължа ви благодарностите си. Трябва да съм годен да карам колесница до пет дни — заяви той направо. — Или дванайсет най-много. Можете ли?
— Да карам колесница? Определено не мога — отвърна вежливо Рустем. Приближи се да го прегледа. Като за човек, който можеше да издъхне предната нощ, изглеждаше доста жизнен. Дишането му обаче не беше добро. Не се изненада, но си замълча.
Мъжът се усмихна кисело.
— Казвате ми без думи да забавя малко, нали?
Получил беше дълбока рана, която съвсем за малко не беше достигнала до точка на марамата и да сложи край на живота му. След това го бяха изритали в ребрата, между които се беше хлъзнал ножът, и със сигурност му бяха причинили непоносима болка. Напълно възможно беше белият му дроб да се е смъкнал от коша.
Цяло чудо беше за Рустем, че този човек наистина бе дошъл пеш до къщата. Не му беше ясно как е успял да диша или да остане в съзнание. Вярно, атлетите трябваше да са свикнали да търпят повече на болка, но все пак…
Вдигна лявата му длан и заразглежда признаците.
— Уринирали ли сте тази сутрин?
— Не съм ставал от леглото.
— Няма и да ставате. На масата има специална стъкленица.
Мъжът се намръщи.
— Разбира се, че мога…
— Не, не можете. Иначе ще трябва да се откажа от лечението ви. Предполагам, че в състезателния ви отбор разполагате с лекари. С удоволствие ще пратя някого да ги повика да дойдат да ви прехвърлят на носилка.