С някои хора трябва да се държиш точно така. Пулсът беше нормален, макар да показваше повече възбуда, отколкото бе добре за състоянието на ранения.
Скорций примига.
— Свикнали сте да налагате своето, нали? — Опита се да се повдигне още малко, изохка и се предаде.
Рустем поклати глава. И заговори, този път с най-премерен и спокоен тон:
— Галинус тук на запад е поучавал, че при всяко заболяване има три елемента. Болестта, пациентът и лекарят. Вие сте по-силен от повечето хора, убеден съм в това. Но сте само една от трите съставки, а нараняването е тежко. Цялата ви лява страна е… нестабилна. Не мога да стегна ребрата, както се полага, докато не се уверя в зарастването на прободната рана и че дишането ви е добро. Дали съм свикнал да се налагам ли? Не, в повечето неща. А и кой би могъл да свикне? Но в лечението един лекар е длъжен да се налага. — Позволи си да смекчи леко тона. — Знаете, че у нас в Басания могат да ни глобят тежко и дори да ни екзекутират, ако приет пациент умре. — Личната откровеност понякога въздействаше.
След кратко мълчание колесничарят кимна. Беше дребен мъж, изключително чаровен. Предната нощ Рустем бе забелязал плетеницата от белези по тялото му. Ако се съдеше по смуглата му кожа, трябваше да е от Юга. Същите пустинни места, познати и нему. Кораво място, раждаше корави мъже.
— Бях забравил. Вие все пак сте много далече от дома, нали?
Рустем сви рамене.
— Раните и болестите са почти едни и същи навсякъде.
— Не и обстоятелствата обаче. Не искам да ви създавам трудности, но точно сега не мога да си позволя да ида в палатата на фракцията и да се наложи да отговарям на неудобни въпроси, а трябва да се състезавам. Хиподрумът се открива след пет дни. Тук тези моменти са… сложни.
— Сигурно. Но мога да ви се закълна в моите божества или във вашите, че нито един жив доктор на света не би се съгласил на това, нито би могъл да го постигне. — Помълча. — Освен ако не държите просто да се качите в колесницата си и да умрете на трасето от загуба на кръв, или когато ребрата ви хлътнат и спрат дишането ви. Героична смърт? Това ли искате?
Мъжът поклати глава, малко прекалено енергично. Потръпна от болка и се хвана за ребрата. После изруга — оскърби и божеството си, и спорния син на джадитския бог.
— Следващата седмица тогава? На втория състезателен ден?
— Ще останете на легло двадесет или тридесет дни, колесничарю, а след това ще започнете много внимателно ходене и други движения. Това легло или друго, все ми е едно. Не са само ребрата. Прободен сте, знаете го.
— Знам го, разбира се. Нали ме боли.
— И раната трябва да зарасне чисто, иначе може да умрете от гнойна инфекция. Превръзката трябва да се преглежда и сменя всеки втори ден в продължение на две седмици, да се налага прясна лапа и де не се дразни от повече кървене. Бездруго ще трябва да дренирам отново раната — още не съм я зашил и ще я оставя така за няколко дни. Известно време ще трябва да търпите силни болки.
Мъжът го гледаше напрегнато. С някои хора е най-добре да си откровен докрай в такива неща. Рустем помълча, после продължи:
— Наясно съм, че игрите на вашия Хиподрум са важни, но няма да участвате в тях до лятото и ще е най-добре да се примирите с това. Нямаше ли да е същото с някое падане? Ако си бяхте счупили крак?
Колесничарят притвори очи.
— Не съвсем същото, но да, разбирам ви. — Погледна го отново. Очите му бяха обнадеждаващо бистри. — Май не съм ви достатъчно благодарен. Водят ме тук посред нощ и… И май съм жив. — Усмихна се кисело. — Щом мога да създавам проблеми. Приемете благодарностите ми. Ще бъдете ли така добър да помолите някой да ми донесе хартия и да накарате иконома да изпрати дискретно човек до сенатор Боносус, за да го уведоми, че съм тук?
Умееше да се изразява вежливо. Не като борците, въжеиграчите или акробатите на коне, които Рустем познаваше в отечеството си — хора, предлагащи забавления на тълпата.
Пациентът послушно му даде проба урина и той прецени, че цветът е предсказуемо червен, но не и обезпокоително. Смеси нова доза приспивателно и колесничарят я изпи много кротко. После Рустем отново дренира раната, като провери внимателно цвета и изтичането. Нищо особено тревожно.
Хора като този, хора, които редовно понасяха болка, познаваха нуждите на тялото си, помисли си Рустем. Смени превръзката и лапата и огледа внимателно съсирената кръв около раната. Още кървеше, но не силно. Позволи си да изпита леко задоволство. Все още предстоеше да се измине дълъг път обаче.
След това слезе долу. Пациентите чакаха. Шестимата, които бе допуснал. Днес щяха да са просто първите шестима на опашката; при първа възможност щяха да наложат по-точна система на подбор. Първите сутрешни поличби се оказваха верни дори тук, сред неверниците джадити. Събитията се развиваха по много благоприятен начин.