Този първи следобед първо прегледа един търговец, който умираше от прояждащ стомаха му тумор. Рустем не беше в състояние да предложи нищо, дори обичайната смес срещу непоносимата болка, тъй като не си беше взел от нея, а и още нямаше връзки тук с хората, които приготвят лични лекарски рецепти. Нова задача за следващите няколко дни. Момчето на сенатора щеше да стане полезно. Да го наеме вместо слугата, когото беше убило. Пасваше на чувството му за ирония.
Погледна отпуснатата измършавяла фигура на търговеца и изрече със съжаление задължителните думи: „С това страдание не ще се боря“. Обясни басанидската практика, свързана с тях. Мъжът беше спокоен, посрещна думите му без изненада. Смъртта се бе спотаила в очите му. Човек уж свиква с това — и все пак не напълно. Черният Азал винаги действаше сред живите в света, сътворен от Перун. Лечителите бяха само прости войници в тази вечна война.
След това обаче влезе ухаеща на благовония и изкусно гримирана дворцова дама, която май искаше само да го види как изглежда. Слугата й беше пазил ред на опашката още преди изгрев-слънце.
Подобни неща се случваха много често, особено когато някой лекар пристигне на ново място. Отегчени аристократи, търсещи ново развлечение. Жената се кикотеше и бърбореше, без присъствието на Елита да я смущава. Прехапа долната си устна и го изгледа с премрежени очи, когато хвана китката й, за да огледа признаците по ръката й. Дърдореше за едно брачно празненство вчера — същото, на което бе присъствал Рустем, както се оказа. Не беше ходила там и това май я дразнеше. Като че ли още по-недоволна остана, когато той я уведоми, че няма никакви заболявания, изискващи неговата намеса или второ посещение.
След нея дойдоха други две жени — едната явно богата, другата по-скоро от простолюдието — с оплаквания от безплодие. Това също беше нормално, щом дойдат лекари на ново място. Нескончаемото търсене на някой, който може да помогне. Той се увери, че втората е могла да плати на иконома, и пред очите на Елита извърши и двата прегледа като испаханските доктори (макар в Басания да бе забранено лекарите да гледат необлечена жена). Двете жени не се смутиха от това, но Елита се изчерви. По обичайния ред Рустем зададе няколкото въпроса и стигна до заключението си бързо, и в двата случая. Никоя от двете не беше изненадана, което също бе обичайно, въпреки че само едната бе в състояние да намери утеха в онова, което й каза.
След това прегледа и постави диагноза на два катаракта — както се очакваше — и ги оперира с принадлежностите си, като им взе пари и за прегледа, и за процедурата и добави още една, преднамерено раздута сума за визитите, които щеше да направи в домовете им.
Към средата на следобеда беше чул предостатъчно клюки и вече знаеше много повече, отколкото държеше да знае за сезона на Хиподрума, който започваше скоро. Сини и Зелени, Сини и Зелени. Скорций и Кресценс. Колесничари, моля ви се! Сарантийците бяха вманиачени до един, реши Рустем.
В един момент Елита се измъкна и след малко се върна и му подшушна, че толкова обсъжданият в града мъж горе отново е заспал. Рустем се разсея за миг: представи си реакцията на хората, ако се разбере, че Скорций е тук.
Всички бяха приказвали, но досега му бяха предложили само дребна информация. Това щеше да се промени, реши Рустем. Хората споделяха с лекарите си много неща. Стига да си любезен. Той стигна дотам, че дори се усмихна на Елита и я похвали. Тя отново се изчерви и сведе поглед. Щом свърши и с последния пациент, Рустем излезе от стаите за лечение много доволен.
Очакваше го двучленна делегация на лекарската гилдия.
Настроението му много бързо се промени.
И двамата много видимо и речовито изразиха възмущението си от това, че чужденец си е позволил да практикува медицина тук, в Сарантион, и то в частен дом, без дори да е благоволил да посети палатата на гилдията за едно „с ваше позволение“. При условие, че беше тук — привидно, — за да чете лекции, да проучва, да купува ръкописи и да споделя знания със западните си колеги, това възмущение можеше да доведе до неприятни последици.
Рустем, ядосан на себе си заради този явен пропуск, потърси убежище в неведението си и в най-искрени извинения… Идва от малко селище в дълбоката провинция, представа си няма колко сложни са тези неща в един голям град, изобщо никакво намерение не е имал да нанесе обида или да наруши правилата. Пациентите са се събрали отвън, без изобщо да е съобщавал за идването си. Икономът може да го потвърди. Клетвата му — също като тяхната, според старата западна традиция от времето на великия Галинус — го задължава да се опита да помогне. За него ще е чест да може да посети гилдията. Незабавно, стига да му се позволи. Готов е да престане да приема пациенти, разбира се, ако му кажат да спре. Изцяло е в техни ръце. А междувременно дали неговите дълбокопочитаеми гости не биха пожелали да останат с него за вечеря с презида на сената?