Дълбокопочитаемите засякоха последното повече от всичко останало. Отклониха поканата естествено, но си я отбелязаха, наред с това къде е отседнал. В чия къща. Достъп до коридорите на властта. Възможност да се окаже особа, която не бива да бъде оскърбявана.
На човек наистина можеше да му стане смешно от това. Хората са еднакви по целия свят.
Рустем придружи двамата сарантийски доктори до вратата и обеща да се яви в палатата на гилдията утре предобед. Помоли за експертното им съдействие по всички важни неща тук. Поклони им се. Изрази още веднъж неудобството си, огромната си благодарност за визитата им и нетърпението си да сподели с тях опит и знания. Нов поклон.
Икономът — безизразен — затвори вратата. Рустем, обзет от палаво настроение, дори му намигна.
След това се качи горе, за да се погрижи отново за Сивото по брадата (трябваше да го прави редовно), а и да се преоблече за вечеря. Боносус бе помолен от пациента да дойде тук. И сигурно щеше да дойде. Рустем вече имаше ясна представа колко важно лице е мъжът, който сега спеше в съседната стая. „Колесничари и светци“. Замисли се дали ще успее да насочи разговора тази вечер към вероятността за война. Реши, че ще е твърде рано. Едва-що беше пристигнал, пролетта тепърва започваше. Нищо не можеше, нито предстоеше да се случи толкова бързо, разбира се. Освен надпреварите.
Всички в Сарантион — и умиращите дори — май мислеха само за колесници. Повърхностен народ? Той поклати глава: много прибързана преценка, погрешна навярно. Но в новата си роля на наблюдател на сарантийците за Царя на царете трябваше да посети Хиподрума. Като лекар, посещаващ болни.
Изведнъж му мина мисълта дали Шаски харесва коне. Не знаеше, след като бе толкова далече от дома, не можеше и да попита.
Това промени усещането за следобеда, донякъде.
Сенаторът дойде привечер и се държа официално и делово. Отбеляза без коментар промяната в стаите на долния етаж, изслуша разказа на Рустем за предната нощ (той не спомена за момчето, нали беше обещал), а след това влезе в стаята на Скорций и рязко затвори вратата след себе си.
Рустем беше настоял визитата да е кратка и Боносус се съобрази с това, така че скоро излезе. Не каза нищо за провелия се вътре разговор, разбира се. До официалното му жилище ги отнесоха в разкошната му носилка. По време на вечерята Боносус беше мълчалив и дори резервиран.
При все това вечерта мина много цивилизовано. На влизане двете чаровни дъщери на сенатора им поднесоха вино: явно бяха децата от предишната му съпруга, сегашната бе твърде млада, за да им е майка. Двете момичета се оттеглиха, преди да отведат гостите в стаята с диваните за пир.
Опитът на Рустем в такива неща се дължеше по-скоро на времето, прекарано в земите на Испахан, отколкото у дома, разбира се. Керакек не беше място, където тихо свири невидима музика и отлично обучени слуги безшумно се надвесват над всеки диван, готови да удовлетворят и най-смътно загатнатото желание. Воден изискано от съпругата на сенатора, Рустем се запозна с останалите гости: един басанидски търговец на коприна (много вежлив жест на учтивост) и двама сарантийски благородници с жените си. Съпругата на сенатора и другите две жени, всички много изящни, учтиви и добронамерени, се оказаха много по-разговорливи, отколкото бяха дамите в Испахан на подобни събирания. Задаваха му много въпроси за обучението му, за семейството му, насочиха го към темата за приключения в земите на Испахан. Загадките на далечния изток, слуховете за вълшебства и приказни същества явно предизвикваха тук искрена възхита. Дискретно избегнаха темата за драматичното му пристигане в Сарантион предната утрин: драмата в края на краищата бе причинена от сина на сенатора, който не се появи.
Скоро се разбра, че никой не знае за също толкова драматичните снощни събития, свързани с колесничаря. Боносус не каза нищо. А Рустем нямаше да повдигне въпроса.
Един лекар все пак има дълг към своя пациент, нали?
Облечен в най-хубавия си халат и почуквайки с тояжката си, на другата сутрин Рустем посети палатата на гилдията, воден от един от домашните слуги. Носеше представящо го писмо, предложено му от сенатора над последната чаша вино вечерта.