Изказа подобаващо цялото си уважение и го посрещнаха топло и вежливо. Цареше мир, а и все пак бяха колеги. Той не възнамеряваше да се задържи толкова дълго, че да представлява заплаха за тях, а можеше и да им се окаже полезен. Уговориха се до две седмици да изнесе лекция, в залата на гилдията. Утвърдиха правото му да приема по няколко пациенти на ден в стаите, които бе уредил за целта, и му дадоха адресите на два билкови дюкяна и апотеки, където можеше да се снабди с точно смесени церове. Въпросът с учениците бе отклонен (предполагаше твърде дълго задържане може би?), но Рустем бездруго вече бе решил, че това трябва да се поотложи, докато колесничарят е в къщата.
И тъй, много по-лесно, отколкото бе очаквал, ежедневието му се задвижи в добре подреден ритъм. Пролетта навлизаше в разгара си. Рустем посети една обществена баня с басанидския търговец и установи, че той има връзки с пратеници, ходещи до Кабад. Нещата се разбраха от само себе си, без нищо да бъде казано открито.
Няколко дни след това пристигна пратеник от Кабад. И това коренно промени всичко.
Посланието бе донесено от друг басанид. Отначало, когато икономът го уведоми, че негов сънародник е в сутрешната опашка от пациенти, Рустем просто реши, че някой търговец е предпочел да лекува болежката си при лекар, запознат с източните порядки. Беше третият му пациент за деня.
Когато мъжът влезе — беше скромно облечен и с грижливо подкастрена брада, — Рустем го изгледа въпросително и го попита за здравето на тяхната си реч. Пациентът не отвърна нищо, само извади пергамент изпод връхната си дреха и му го подаде.
Нямаше официален печат, който можеше да издаде произхода му.
Рустем разгъна свитъка и зачете. Пребледня и седна. Мнимият пациент го наблюдаваше напрегнато. Рустем дочете писмото и вдигна очи към сънародника си.
Трудно му беше да заговори. Окашля се.
— Вие… знаете ли какво пише?
Мъжът кимна и каза сдържано:
— Сега го изгорете.
В стаята гореше мангал — утрините все още бяха хладни. Рустем отиде при него, пусна свитъка в жаравата и го гледа, докато той не стана на пепел.
Извърна отново очи към мъжа от Кабад.
— Аз… мислех, че съм тук като наблюдател.
Мъжът сви рамене.
— Нуждите се променят. — Стана и тръгна към вратата. — Благодаря за съдействието, докторе. Сигурен съм, че помощта ви ще реши… затруднението ми.
Рустем седеше вцепенен. Сети се, че слугите на Плавт Боносус почти със сигурност му донасят, въздъхна и стана. Трябваше на всяка цена да продължи прегледите на пациентите. Макар че всичко се беше променило.
Лекарят, по силата на своята клетва, бе длъжен да се стреми да изцери болния, да води своята битка с Азал, щом Врагът подложи на гнет телата на смъртните.
Вместо това неговият цар, Братът на Слънцето и Луните, му заповядваше да убие.
Важно бе да прикрие признаците на вълнение. Съсредоточи се върху работата си. По някое време се увери, че възможността да извърши онова, което искаха от него, е толкова нищожна, че едва ли могат да го обвинят при провал. Можеше да се оправдае, когато се върнеше.
Или по-точно — почти се увери.
Видял беше Царя на царете в Керакек. Не можеше да се каже, че Ширван Велики е склонен да прощава на хора, които се оправдават с… трудности при изпълнението на нещо, което им е заповядал.
Най-сетне приключи с пациентите в малката къща на първия сенатор и се качи на горния етаж. Реши, че е време да затвори раната на колесничаря. Вече се бе снабдил с подходящите фибули за защипване на краищата. Затвори я. Рутинно, без усилие. Без изобщо да се налага да мисли. Което беше добре.
Продължи наблюдението и се успокои, като видя, че вече не изтича зелена гной. След още няколко дни реши, че е време да стегне здраво ребрата. Пациентът съдействаше изцяло, въпреки оправданата си изнервеност. Активните, физически здрави хора приемаха зле ограниченията, както сочеше опитът на Рустем, а този човек дори не можеше да приема посетители заради тайната, обкръжаваща присъствието му в къщата.
Боносус намина два пъти под предлог, че навестява госта си от Басания, а една нощ се появи загърната в наметало фигура. Оказа се, че е някой си Асторгус — явно важно лице в групата на Сините. Като че ли на първия състезателен ден се бяха получили неприятни резултати. Рустем не попита за подробности, но същата нощ смеси малко по-силно успокоително за пациента, понеже забеляза признаци на възбуда. Подготвен бе за такива неща.
Изобщо обаче не бе подготвен да мине по коридора на втората седмица след появата на колесничаря посред нощ и да завари спалнята му празна и прозореца отворен.