Намери само една сгъната бележка под стъкленицата за урина. Гласеше: „Непременно елате на Хиподрума. Дължа ви малко забавление“.
Стъкленицата над листчето беше грижливо напълнена. Намръщен, Рустем й хвърли един бърз поглед и отбеляза, че цветът е задоволителен. Отиде до прозореца, надникна и погледна близкото дърво; по дебелите клони още почти нямаше листа. За здрав човек нямаше да е трудно да се спусне долу. За хлабаво превързан, с лошо счупени ребра и дълбока, още неизцерена прободна рана…
Погледна перваза и видя петна кръв.
Слезе да огледа по-внимателно по малкия двор и забеляза тънката червена диря по каменната настилка. Стигаше до стената към улицата. Ядоса се: вдигна очи към небето. Перун и Богинята знаеха, един лекар нищо повече не можеше да направи. Поклати глава. Утрото беше хубаво.
Реши все пак да отиде на Хиподрума следобеда, за втория ден на надпреварите. „Дължа ви малко забавление“. Изпрати човек до презида с молба Боносус да му осигури достъп.
Много наивно, разбира се. Но можеше да бъде извинен като чужденец в Сарантион.
Плавт Боносус вече бил на Хиподрума, донесе му върналият се слуга — в катизмата, императорската ложа. На сутрешните надпревари присъствал лично императорът, щял да се оттегли по обед, за да се заеме с по-важни дела в двореца. Президът на сената щял да остане целия ден, като представител на властта.
„По-важни дела“. Виковете и кънтежът на чукове от корабостроителниците се чуваха чак тук, макар и толкова далече от пристанището.
Много кораби скоро щяха да са готови за плаване. Казваха, че тук, както и в Деаполис отвъд проливите, са събрани десет хиляди пехотинци и конница. А един от пациентите му преди няколко дни бе споделил, че още толкова се събирали в Мегарион на запад. Империята явно бе на ръба на войната. Завоевателна война. Нещо неописуемо вълнуващо и възбуждащо, макар все още нищо да не беше обявено.
Някъде в града една жена, която му бе заповядано да убие, се движеше в ритъма на обичайното си ежедневие.
Осемдесет хиляди сарантийци бяха на Хиподрума, за да гледат препускащите колесници. Рустем се зачуди дали и тя ще е сред тях.
9
В утрото, когато императрицата на Сарантион дойде да отведе Криспин да видят делфините в пролива, той, обзет от настроение, на което изобщо не държеше да даде име, тъкмо започваше работа над образите на своите дъщери на купола.
Пардос, който работеше до него, го тупна по ръката и посочи надолу. Криспин погледна от високото скеле и веднага долови изричната настойчивост на Аликсана. За миг извърна очи към Иландра, където я бе поставил на купола — частица от това свято място и образите му, — а после и към вече варосаната повърхност, където дъщерите му очакваха своето превъплъщение от спомен и обич. Щеше да им придаде облик в светлина и стъкло, тъй както Зотик бе придал телесна форма на души в птиците чрез алхимията си.
Та не беше ли и неговата работа просто друг вид магия или опит да се домогне до нея?
Застанал до перилото, Пардос притеснено ту поглеждаше надолу, ту през рамо към Криспин. Чиракът му — вече негов съдружник — бе дошъл в Града преди по-малко от две седмици, но явно съзнаваше какво значи императрица да те чака долу на мраморния под.
През зимата Криспин, заедно с архитекта Артибасос, бе получил покани за две големи пиршества в Атенинския палат, но не беше говорил повече насаме с Аликсана от есента насам. Веднъж тя бе дошла тук, застанала беше почти на мястото, където стоеше сега, за да погледа какво е направено горе. Спомняше си как беше слязъл при нея, при всички долу.
Сърцето му се разтуптя. Той почисти колкото можа ръцете си от гипса и варта, изтри порязания пръст, който леко кървеше, с кърпата, затъкната под колана. Хвърли я и дори се остави Пардос да изтупа и оправи ризата му, но го плесна по ръката, щом посегна и към косата му.
На слизане обаче поспря и сам прокара ръка през косата си. Представа нямаше дали това оправи нещо.
Явно не беше. Императрицата на Сарантион, облечена елегантно, макар и скромно в дълъг син хитон със златен колан и порфирно наметало, стигащо до коленете, само с пръстени и обеци за накити, му се усмихна весело. Пресегна се, щом той коленичи пред нея, и внесе повечко ред в буйната му, ужасно разрошена рижа коса.
— Вятърът в проливите ще развали усилията ми, уви — промълви с мекия си глас, глас, който се запомняше завинаги.
— Какви проливи? — попита Криспин, след като тя му махна да се изправи.