Днес той искаше да убеди майката на Клеандър да наруши заповедта на съпруга си. Беше му напълно ясно от глоси в текстовете на западни лекари, че в древен Родиас мъжката воля е била абсолютно непререкаема, дори до смърт, за жените и децата. Навремето всеки баща можел да иска екзекуция на сина си само заради неподчинение.
Имало беше кратък период в стари времена на запад, когато това се приемало за висша добродетел, средство за налагане на желязна дисциплина и праведност, с които да се изкове империя. Ала Рустем допускаше, че в днешен Сарантион, столицата на Валерий и на императрица Аликсана, жените имат по-голяма власт у дома. Знаеше и че момчето е запалено по състезанията. Ако някой знаеше как да се влезе в Хиподрума — поне за следобеда, тъй като утрото вече преваляше — това щеше да е Клеандър. Но щеше да му трябва съгласието на мащехата.
Икономът на сенатора бързо уведоми господарката си. Тенаида Систина, много сдържана и хладно елегантна, го прие в дневната си с изящна усмивка, като остави настрана перото и листа хартия. Рустем си отбеляза наум, че е образована.
Извини се, поговори за хубавото време навън и обясни, че желае да погледа състезанията.
Този път тя прояви изненада — съвсем леко примигване — и промълви:
— Нима? Не очаквах, че игрите ще ви привличат. За мен не са особено забавни, признавам. Шум и прах, а често има и безредици по трибуните.
— Е, точно това не би ме привлякло — съгласи се той.
— Но предполагам, че все пак е интересно зрелище. Какво пък, ще се погрижа на всяка цена да уведомя съпруга си, че бихте желали да го придружите на следващия ден от игрите… мисля, че е след седмица или две.
Рустем поклати глава.
— Всъщност бих искал да отида този следобед.
На лицето на Тенаида Систина се изписа съжаление.
— Не виждам начин да изпратя съобщение на съпруга си. Той е с имперската свита, в катизмата.
— Това го разбирам. Чудех се дали Клеандър не би могъл… Като учтивост и голяма услуга за мен?
Съпругата на сенатора го изгледа продължително.
— Защо толкова спешно точно днес, ако мога да запитам?
Това налагаше недискретност. Но като се имаше предвид отвореният прозорец сутринта и фактът, че това беше жената на Боносус, а Боносус вече знаеше, Рустем се чувстваше оправдан. Лекарят на колесничаря все пак трябваше да присъства. Никой друг не можеше да знае точното състояние на пациента. Можеше да заяви, че все пак има задължения и че ще е отклонение от тях, ако не направи всичко възможно, за да присъства.
Ето защо той разказа на жената на Плавт Боносус с официална доверителност, че неговият пациент, именуван Скорций от Сория, е нарушил медицинските предписания и е напуснал градския дом на сенатора, където се е възстановявал след получени наранявания. Предвид обстоятелството, че днес е състезателен ден, не било трудно да се заключи защо го е извършил и къде би могъл да е.
Жената не показа никаква реакция. Цял Сарантион можеше да говори за изчезналия, но тя или вече бе узнала от съпруга си къде е, или наистина беше безразлична към съдбата на разни атлети. Но все пак прати да извикат заварения й син.
След малко Клеандър се появи унил на прага. На Рустем му беше минало през ума, че момчето може вече да е нарушило бащината заповед и да е излязло от къщата, но то явно беше стреснато достатъчно след двата ужасни инцидента за едно денонощие и се бе подчинило на баща си. Поне засега.
С няколко впечатляващо точни въпроса мащехата на зачервения младеж успя да изкопчи от него факта, че тъкмо той е завел колесничаря при Рустем посред нощ, при това — откъде и при какви обстоятелства. Рустем не беше очаквал това. Съобразителността й наистина го впечатли.
Не можеше да не забележи притеснението на момчето, но пък съзнаваше, че самият той не е издал никаква тайна в това отношение. Та той дори не знаеше, че инцидентът се е случил пред дома на танцьорката. Нито беше попитал, нито го интересуваше.
Жената просто беше смущаващо умна, нищо повече. Рустем реши, че това се връзва със сдържаността и самообладанието й. Хората, способни да удържат и контролират вътрешната си страст, да гледат на света с хладно око, бяха най-подготвени и да съобразяват нещата по този начин. Разбира се, същата тази хладина можеше да е причината мъжът й да разполага с цяла ракла с определени „прибори“ и играчки в друга една къща в друга, далечна част на града. Като цяло обаче Рустем реши, че одобрява съпругата на сенатора. Всъщност и той самият се стараеше да се държи по същия начин в професионалната си дейност.