Неочакваното беше, че го вижда у една жена.
Още по-неочакваното беше, че тя, изглежда, щеше да дойде с тях на Хиподрума.
Крайното неудобство на Клеандър изведнъж премина — с плама, присъщ на младостта — в слисване и възторг, щом разбра, че мащехата му се наема да отмени част от наказанието му заради задълженията към един гост и задълженията на самия Рустем като лекар. Тя заяви, че е склонна да ги придружи, за да гарантира доброто поведение на Клеандър и бързото му връщане у дома, както и да съдейства на доктора, ако се наложи някаква негова намеса. Хиподрумът можел да е опасно място за чужденец, добави строго дамата.
Клеандър да тръгне веднага, да вземе иконома и да използва името на майка си за всички необходими плащания, да използва и всякакви там непочтени връзки, каквито несъмнено имал в и около площада на Хиподрума, за да осигури подходящи места след обедното прекъсване — не правостоящи места и в никакъв случай в зони за привърженици на фракциите или на лица, чието поведение може да се окаже неприемливо. И в никакъв случай да не носи зелено. Разбрал ли Клеандър?
Разбрал.
Ще бъде ли Рустем така любезен да приеме скромен обяд с нея, докато Клеандър уреди нещата с влизането и настаняването?
Ще бъде.
Разполагали с предостатъчно време, а тя трябвало да се облече в по-подходящи дрехи за публична поява, заяви дамата, остави настрана писането и стана от стола без облегалка. Поведението й беше непогрешимо спокойно и властно, позата — безукорна. Напомни му за прословутите матрони на Родиас във времената преди имперския упадък и сриване.
Изведнъж се зачуди — изненада се от самия себе си — дали Катюн или Джарита щяха да могат да се извисят до такава властна сдържаност, ако бяха отраснали в различен свят. Нямаше жени като нея в Испахан и със сигурност не и в Басания. Дворцовите интриги между живеещите в уединение жени на Царя на царете бяха нещо съвсем друго. След това си помисли за бебето, за своята малка дъщеричка… и се насили да прогони тази мисъл. Иниса щяха да му я отнемат, нямаше да съществува в живота му след съдбовното му извисяване.
Перун и Анахита направляваха този свят, Азал непрекъснато трябваше да бъде държан настрана. Никой смъртен не можеше да каже докъде ще го отведат стъпките му. Щедростта трябваше да се приема въпреки цената, която трябва да платиш. Някои дарове не се предлагаха два пъти. Не можеше да си позволи да мисли за Иса и за майка й.
Можеше да мисли за Шаски и Катюн, защото тях щеше да види в Кабад, много скоро. „Ако Богинята пожелае“, добави припряно наум и бързо се извърна с лице на изток. Бяха му заповядали да убие човек. Щедростта, изглежда, тепърва щеше да наложи условието си.
Жената на Плавт Боносус го гледаше, с леко вдигнати вежди. Но беше твърде добре възпитана, за да заговори.
Рустем промълви колебливо:
— В моята вяра… в Изтока… отбягвах лошия късмет. Споходи ме безразсъдна мисъл.
— Аха — отвърна Тенаида Систина и кимна, все едно й беше съвсем ясно. — Всички ни спохождат такива мисли от време на време.
Излезе от стаята и той я последва.
В катизмата неколцина много добре подбрани придворни енергично изпълняваха възложената им задача. Гесий безукорно се бе погрижил повечето от най-бляскавите членове на Имперския прецинкт да са подръка този предобед, облечени възможно най-пищно и с блестящи накити.
Успяваха с изискана лекота едновременно да се забавляват и да замъглят с видимите си и шумни реакции на ставащото долу отсъствието на императрицата, на върховния стратег, на канцелара и на главния официарий. Същевременно прикриваха настойчивото и тихо диктуване на императора към секретарите, присвити до предното каменно перило на ложата, невидими от зрителските трибуни.
Валерий беше пуснал бялата кърпа за старт на състезанията, приел беше овациите на своя народ с древния жест на императорите, беше се настанил на мястото си с меки възглавници и веднага се бе наловил за работа, без да обръща внимание на колесниците долу и шума наоколо. Колчем мандаторът, приучен на всичко това, промълвеше дискретно до лакътя му, Валерий се надигаше, за да поздрави който там е спечелил поредния тур. През по-голямата част от предобеда това бе Кресценс от Зелените. Императорът като че ли нито забелязваше, нито го интересуваше.
Мозаичният образ на покрива на катизмата над тях бе на Сараний, който беше основал този град и го бе нарекъл на себе си: подкарал квадрига и увенчан не със злато, а с лавровия венец на колесничаря победител. Брънките в тази символична верига бяха изключително силни: Джад в неговата колесница, императорът като тленен слуга и свят символ на бога, колесничарите по пясъка на Хиподрума долу, като най-възлюблените чеда на народа. Но точно този наследник в дългата верига от императори, помисли си Боносус, бе… откъснат от мощта на тази асоциация.