Или се опитваше да бъде. Хората го връщаха към нея. Беше тук, в края на краищата наблюдаваше надпреварата. Боносус всъщност си имаше своя теория за привлекателността на състезанията. Беше готов да отегчи хората с нея, ако го помолят, а дори и да не го помолят. По същество, щеше да им обясни, Хиподрумът е поставен в съвършен противовес на ритуалите в Имперския прецинкт. Дворцовият живот беше изцяло съграден около ритуала, едно от най-предсказуемите неща на земята. Неизменна практика за всичко, от първия поздрав към императора при събуждането му (и от кого, и в какъв ред), през последователността в запалването на светилниците в Залата за аудиенции, до процесията с поднасянето на дарове в първия ден на Новата година. Думи и жестове, предопределени и описани, знайни и репетирани, никога различни.
Хиподрумът, в контраст с всичко това, щеше да каже Боносус и да свие рамене, все едно останалата част от мисълта му е прозрачно ясна за всички, Хиподрумът е изцяло несигурност. Неизвестното е… самата негова същност, така щеше да каже.
Докато бърбореше със съседите си и викаше въодушевено заедно с всички, Боносус изпитваше гордост, че може да гледа на нещата от такава отчуждена перспектива. Но колкото и преситен да беше, не можеше напълно да сдържа възбудата, която изпитваше. А тя нямаше нищо общо нито с непредсказуемите коне, нито с по-младите състезатели долу.
Никога не беше виждал Валерий такъв.
Императорът винаги ставаше оживен и енергичен, щом се заемеше с държавни дела, и винаги — раздразнен и разсеян, когато бе принуден да присъства на Хиподрума. Но тази сутрин в страстната му съсредоточеност и в безкрайния поток от бележки и указания, диктувани тихо на секретарите — бяха двама и се редуваха, за да не изостават от него — имаше ритъм, завладяващо темпо, което за презида на сената изглеждаше също толкова настойчиво, колкото и напънът на конете долу.
Зелените се оказваха неудържимо победоносни, както и предишната седмица. Скорций от Сините все още отсъстваше, а Боносус бе един от шепата хора в Града, които знаеха къде е и че ще изтекат още седмици, преди да се появи на Хиподрума. Колесничарят бе настоял за дискретност, а авторитетът му в Сарантион бе повече от достатъчен, за да се съобразяват с желанията му.
Вероятно тук имаше замесена жена, реши сенаторът — със Скорций изобщо не беше трудно човек да стигне до това предположение. Боносус не изпитваше ни най-малко негодувание, че колесничарят ще ползва по-малкия му дом в града, докато се възстанови. По-скоро го забавляваше, че е замесен в подобна афера. Това, че е презид, не му придаваше кой знае колко голяма значимост в края на краищата. А и вторият му дом бездруго бе недостъпен за личните му забавления, след като бе настанил там суховатия басанидски лекар. Тази част от сегашното положение дължеше на Клеандър — сам по себе си проблем, на който скоро трябваше да обърне сериозно внимание. Варварската прическа и чуждоземското облекло заради любимата фракция бяха едно, убийството на хора на улицата… друго.
Фракциите днес можеха да станат опасни, разбираше го. Зачуди се дали Валерий го е доловил. Зелените в пълен възторг, Сините — кипящи от унижение и гняв. Реши, че в края на краищата ще се наложи да поговори със Скорций, още тази вечер може би. Тайнствеността около особата му беше нещо, което можеше да застраши реда в Града, особено предвид страховитите събития, които предстояха. Ако двете фракции научеха, че е жив и здрав, че ще се върне на някоя точно посочена дата, напрежението можеше отчасти да се поразсее.
Междувременно Боносус изпитваше съжаление за младежа, който караше Първи за Сините. Момчето явно беше добър колесничар, притежаваше и инстинкт, и кураж, но също тъй имаше три проблема, които сенаторът забеляза веднага. Естествено, че ги забеляза, все пак идваше тук толкова години.
Първият проблем на младока беше Кресценс от Зелените. Мускулестият тип от Сарника беше горделиво самоуверен, установил се беше твърдо в Сарантион вече от година и държеше новия си впряг под съвършен контрол. А и не беше човек, склонен да прояви и най-малка милост спрямо объркания екип на Сините.
Тази тяхна обърканост беше втората трудност. Младежът — Тарас му беше името, саврадиец, изглежда — не беше свикнал да кара Първата колесница, дори не познаваше конете. Колкото и великолепен жребец да беше Серватор, всеки кон се нуждае от ръка на юздата, ръка, която да знае какво прави. И освен това младият Тарас, макар да носеше сребърния шлем на Сините, не получаваше нужната подкрепа, да не говорим, че беше трениран да кара Втори и познаваше вторите коне.