Въпреки всичко това временният водач на Сините се справяше добре: финишира на втора позиция, след като на три пъти надви агресивно координираните атаки на двама Зелени. Джад само знаеше какво настроение може да предизвика една смяна на позициите. Такива смени между първа и втора позиция ставаха повод за най-френетични възгласи на победителите и унило отчаяние за противната страна. Но едва ли щеше да се случи до края на деня. Синият състезател можеше да притежава дързостта на младостта, но тъкмо тя щеше да похаби силите му. Боносус смяташе, че точно това ще стане следобеда. В някой друг ден сигурно щеше да помисли за облози.
В по-литературен стил човек можеше да сравни ставащото долу с жестоко избиване. Предвид сана си, Боносус бе склонен да го възприеме точно така, да види в него ироничното предвкусване за войната, която императорът щеше да обяви към края на деня.
Последната сутрешна надпревара завърши — както обикновено жалка, хаотична гонитба между Червени и Бели, караха биги с по два коня. Водещият на Белите победи след обичайно немарливия и безинтересен тур, но Сините и Белите посрещнаха победата с ентусиазъм (доста пресилен за ухото на Боносус), което почти със сигурност бе уникално събитие в кариерата на Белия колесничар. Изненадан или не, той като че ли изглеждаше безмерно щастлив, докато довършваше триумфалния си кръг.
Императорът спря диктовката и стана, понеже мандаторът пак прошушна в ухото му. Поздрави със сдържан жест преминаващия точно в този момент победител и се обърна да си тръгне. Екскубиторът вече бе дръпнал резето на вратата в дъното на катизмата. Валерий щеше да се върне по подземния проход в Имперския прецинкт за последни съвети преди следобедната прокламация: в Атенинския палат, за да се види с канцелара, официария и квестора на имперските приходи, след това щеше да мине през стария тунел под градините до Траверситския, за да се срещне с Леонт и стратезите. Всички знаеха обичайния му маршрут. Някои хора — сред които и Боносус — вярваха, че вече могат да отгатнат мисленето му зад това разделяне на съветниците. Все пак беше опасно човек да си въобразява, че разбира как точно разсъждава императорът. Всички станаха и почтително се отдръпнаха. Валерий спря до Боносус и каза:
— Изпълнете почетните ни задължения този следобед, сенаторе. Освен ако не се случи нещо непредвидено, ще се върнем за последното състезание. — Наведе глава към него и добави тихо: — И предайте на градския префект да разбере къде е Скорций. Моментът е лош за такива отсъствия, не мислите ли? Може би проявихме небрежност, като го пренебрегнахме.
Нищо не му убягваше на този човек.
— Аз знам къде е — отвърна той тихо, пренебрегнал обещанието си без угризения. Това беше императорът все пак.
Валерий дори не повдигна вежда.
— Чудесно. Уведомете градския префект и след това ни съобщете.
И докато осемдесет хиляди негови поданици все още реагираха по всевъзможни начини на последния кръг на Белия колесничар и тъкмо започваха да стават, да се протягат и да мислят за обяд и вино, императорът излезе от катизмата и това място на стълпотворения, което тъй често бе ставало свидетел на проглашения и на събития, предопределящи облика на империята. И още преди да мине през отворената врата, започна да смъква пищните церемониални одежди, които бе принуден да носи пред публика.
Слугите започнаха да разнасят храна на големите странични маси и на по-малките, кръгли, до седалките. Някои от лицата в катизмата щяха да предпочетат да се върнат в дворците, за да обядват там, а по-младите да се разходят из града и възбудено да обикалят многобройните му таверни, но беше приятно човек да се позадържи тук при хубаво време, а днес времето беше хубаво.
За своя изненада Боносус откри, че не му липсва нито апетит, нито жажда. Изпружи крака — вече имаше място за това — и протегна бокала да му налеят.
Помисли си, че на следващото ядене империята вече ще е във война. И не просто обичайните за пролетта погранични схватки. Това щеше да е война за възстановяването на империята. Родиас. Отдавнашният блян на Валерий.
Мисълта определено беше възбуждаща, предизвикваше всевъзможни… чувства. Боносус изведнъж съжали, че в малкия му дом до стените са отседнали един басанидски лекар и един пострадал колесничар. Спор няма, гостите понякога създават усложнения.